Тефнахт I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Детайл от стелата на Тефнахт

Тефнахт (Shepsesre Tefnakht) е първи фараон от Двадесет и четвърта династия на Древен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Управлява през 727 - 720 г. пр.н.е..

Произхождащ от знатен либийски род, Тефнахт бил управител (номарх) на 5-тия долноегипетски ном със столица в Саис. Той се обявява за фараон през 727 г. пр.н.е., възползвайки се от отслабването на централната власт в Египет при 22-та династия. Овладява Мемфис и обсажда Хераклеопол.

Тефнахт сключва коалиция с Иупут II, Осоркон IV и други местни владетели около Делтата, за да се противопостави на нубийската експанзия от юг. След като е победен, Тефнахт признава властта на нубийския фараон Пианхи, отказвайки се от конфликт със силното Кушитско царство. Тефнахт е наследен в Саис от Бакенранеф, с когото приключва краткотрайната 24-та династия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Kitchen 1986. K. A. Kitchen. The Third Intermediate Period in Egypt (1100-650 B.C.). 2nd ed. Warminster, 362-363, 371-372, 324, 332

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]