Тефнахт I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Детайл от стелата на Тефнахт

Тефнахт (Shepsesre Tefnakht) е първи фараон от Двадесет и четвърта династия на Древен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Управлява през 727 – 720 г. пр.н.е.

Произхождащ от знатен либийски род, Тефнахт бил управител (номарх) на 5-тия долноегипетски ном със столица в Саис. Той се обявява за фараон през 727 г. пр.н.е., възползвайки се от отслабването на централната власт в Египет при 22-та династия. Овладява Мемфис и обсажда Хераклеопол.

Тефнахт сключва коалиция с Иупут II, Осоркон IV и други местни владетели около Делтата, за да се противопостави на нубийската експанзия от юг. След като е победен, Тефнахт признава властта на нубийския фараон Пианхи, отказвайки се от конфликт със силното Кушитско царство. Тефнахт е наследен в Саис от Бакенранеф, с когото приключва краткотрайната 24-та династия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Kenneth A. Kitchen: The Third Intermediate Period in Egypt (1100 – 650 BC), Aris & Phillips Ltd (1973), p. 362 – 365 (§§ 324 – 326)
  • Dan’el Kahn: The Transition from Libyan to Nubian Rule in Egypt: Revisiting the Reign of Tefnakht. In: The Libyan Period in Egypt: Historical and Cultural Studies into the 21st – 24th Dynasties (proceedings of A Conference at Leiden University, 25 – 27 October 2007), G. P. F. Broekman, R. J. Demarée and O.E Kaper (editors), Leiden: Nederlands Instituut voor het Nabije Oosten, Leuven: Peeters (2009), p. 139 – 148

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]