Технически университет (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Технически университет
Основан15 октомври 1945 г.;
преди 77 години
 (1945-10-15)
Виддържавен
Финансиранесубсидия от държавния бюджет
Ректорпроф. Иван Кралов
Студенти18 000
МестоположениеСофия, България
Сайтtu-sofia.bg
Tu-sofia-logo.svg
Карта
Технически университет в Общомедия

Техническият университет в София[1] е държавно техническо висше училище, най-голямото в България[2].

В учебната си структура ТУС включва общо 17 факултета и 3 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища в няколко града:

  • 14 факултета и 2 департамента в София, филиал в Пловдив с 2 факултета;
  • Инженерно-педагогически факултет и колеж в Сливен с един департамент, Колеж по енергетика и електроника в София (с бази в Ботевград, и Козлодуй), Технически колеж в Казанлък;
  • 2 средни училища – Технологично училище „Електронни системи“ в София и Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.

История[редактиране | редактиране на кода]

ТУС е самостоятелно висше училище от 1953 г. Учреден е под името Машинно-електротехнически институт, който е сред 4-те висши инженерни училища, създадени вследствие от разделянето на Държавната политехника, включвайки 2 нейни факултети (Машинен и Електротехнически).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се основава държавното Висше техническо училище с 2 факултета – Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван на Машинно-електро-технологически през 1945 г. и после на Машинен). Учебните занятия в Строително-архитектурния факултет започват още от есента на 1942 г., но са прекратени заради Втората световна война. Занятията обаче в Машинно-електро-технологическия факултет стартират едва от есента на 1945 г., чествана като година на основаването на ТУС.

През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета – Машинен (специалност „Машинно инженерство“), Електротехнически (специалност „Електроинженерство“), Минен (специалности „Минно инженерство“ и „Инженерна геология“) и Факултет по индустриална химия (специалности „Силикати“ и „Органичен синтез“)[3], първите 2 факултета от които стават основата на бъдещия МЕИ. Строително-архитектурният факултет е разделен на 4 факултета – Строителен, Архитектурен, Геодезически и Хидротехнически.

Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 г. в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 г. на Висш машинно-електротехнически институт (съкр. ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. С решение на XXXVII народно събрание на 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет.

Филиалът на ТУС в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет[4] в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

От 1990 г. в ТУС – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец. Преподаватели от ТУ водят учебни занятия в тези професионални гимназии.

През цялата история на ТУС в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително ок. 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

За предишните ректори вижте Държавна политехника.
Машинно-електротехнически институт (1953 – 1965)
Висш машинно-електротехнически институт (1965 – 1995)
Технически университет (от 1995 г.)

Учебна структура[редактиране | редактиране на кода]

Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен

Образователната система на университета обединява:

  • университетски звена:
    • в София – 11 основни факултета и 3 функционални факултета (с преподаване на чужд език – немски, английски, френски)
    • в Пловдив – 2 основни факултета и 2 центъра;
    • в Сливен – основен факултет и център;
  • колежи (висши училища) – в София, Сливен, Казанлък;
  • средни специализирани училища – в София и Правец.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Електротехническият факултет
  • Факултет „Автоматика“, София
  • Факултет „Електронна техника и технологии“, София
  • Електротехнически факултет, София
  • Енергомашиностроителен факултет, София
  • Факултет „Компютърни системи и технологии“, София
  • Машинно-технологичен факултет, София
  • Машиностроителен факултет, София
  • Факултет по приложна математика и информатика, София
  • Стопански факултет, София
  • Факултет по телекомуникации, София
  • Факултет по транспорт, София
  • Факултет за английско инженерно обучение, София
  • Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, София
  • Факултет за френско обучение по електроинженерство, София
  • Факултет по електроника и автоматика, Пловдив
  • Факултет по машиностроене и уредостроене, Пловдив
  • Инженерно-педагогически факултет, Сливен

Колежи[редактиране | редактиране на кода]

Катедри[редактиране | редактиране на кода]

Във всеки факултет и колеж има няколко катедри. Например Електротехническият факултет[7] включва следните катедри:

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
  • Департамент за физическо възпитание и спорт, София
  • Център за дистанционно обучение, Пловдив
  • Център за обучение на специализанти, Пловдив
  • Център за развитие и квалификация, Сливен
  • Център за развитие и квалификация, София

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

Научна структура[редактиране | редактиране на кода]

Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:

  • Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
  • 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
  • Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
  2. The Education System in Bulgaria
  3. История – в сайта на ТУ, София
  4. www.tu-sofia.bg, архив на оригинала от 11 май 2006, https://web.archive.org/web/20060511115031/http://www.tu-sofia.bg/Bul/struktura/IPF-Sliven.htm, посетен на 2008-10-08 
  5. tu-sliven.com
  6. www.tu-kazanlak.com
  7. www.tu-sofia.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]