Технически университет – София
| Технически университет – София | |
| Девиз | „Ние успяваме!“ |
|---|---|
| Основан | 15 декември 1945 г. |
| Вид | Държавен университет |
| Финансиране | 6,4 млн. лв. (2023 г.) |
| Ректор | проф. д-р Георги Венков |
| Преподаватели | 700 (дек. 2023 г.) |
| Студенти | 11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.) |
| Местоположение | София,  България |
| Бивши имена |
|
| Цветове | синьо, бяло |
| Членство | Европейски технологичен университет |
| Адрес | София, Студентски град, ул. „проф. Георги Брадистилов“ 11 |
| Сайт | www.tu-sofia.bg |
 | |
 Местоположение в Студентски | |
| Технически университет – София в Общомедия | |
Техническият университет в София[1] е държавно висше техническо училище, най-голямото в България с филиали в Пловдив и Сливен.
В продължение на десетилетия Техническият университет подготвя инженерни кадри в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката, електрониката, транспорта и съобщенията.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Техническият университет в София е основан на 15 декември 1945 г. като Машинно-технологичен факултет (МТФ) към Висшето техническо училище с три отдела – машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. През 1950 г. се открива отдел минно инженерство и инженерна геология.[3]
През 1953 г. Машинно-технологичният факултет се отделя от Държавната политехника[4] като самостоятелен висш технически институт под името Машинно-електротехнически институт (МЕИ).[5] За негов първи ректор е избран проф. Саздо Иванов.[2]
Първоначално към МЕИ са създадени Машиностроителен факултет с 14 специалности и Електротехнически факултет с 6 специалност. През 1960 г. е открит Факултет по транспорта и съобщенията. На 18 юни 1963 г. института се разделя на пет отделни факултета – машинно-технологически, енергомашиностроителен, транспортен, електротехнически и Факултет по радиоелектроника. През 1973 г. се откриват още два факултета – машиностроителен и автоматика.[2]
През 1953 г. се въвежда задочно обучение, а през 1971 г. – вечерно. През 1969 г. е въведена следдипломна квалификация.
Между 1967 и 1995 г. носи името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, по случай 50-ата годишнина от Октомврийската революция (1917).
В периода 1975 – 1976 г. във ВМЕИ има 23 специалности, 13 526 студенти (от тях 199 чужденци от 40 страни) и 1435 преподаватели. Срока на обучение е 4 1/2 години (редовно) и 5 1/2 години (задочно). До 1976 г. ВМЕИ са завършили 30 000 специалисти (от тях 360 чужденци от 23 страни).[2]
Филиалът на университета в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета – Факултет по електроника и автоматика и Факултет по машиностроене и уредостроене. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет в Сливен.
Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.
През 1991 г. е открит Факултет по мениджмънт.
Университет
[редактиране | редактиране на кода]С решение на XXXVII народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет – София.
От 1990 г. в Техническият университет – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, съгласно междуправителствена спогодба с Германия. Между 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език – Факултет за английско инженерно обучение и Факултет за френско обучение по електроинженерство.
Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец.
През цялата история на Техническия университет в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително около 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.
През 2022 – 2023 г. в Техническият университет има 39 специалност, 4657 студенти (от тях 169 чужденци от 13 страни) и 1586 преподаватели. Срока на обучение и в двете форми е 4 години.
Ректори
[редактиране | редактиране на кода]| № | име | мандат |
|---|---|---|
| 1. | проф. Саздо Иванов | (1953 – 1960) |
| 2. | проф. Яким Якимов | (1960 – 1962) |
| 3. | проф. Иван Попов | (1962 – 1962) |
| 4. | проф. Георги Брадистилов | (1962 – 1966) |
| 1. | проф. Георги Брадистилов | (1962 – 1966) |
| 2. | проф. Ангел Балевски | (1966 – 1968) |
| 3. | проф. Ангел Балевски | (1967 – 1968) |
| 4. | проф. Николай Наплатанов | (1968 – 1970) |
| 5. | проф. Владимир Дивизиев | (1970 – 1972) |
| 6. | проф. Никола Тодориев | (1972 – 1973) |
| 7. | проф. Цанко Цанков | (1973 – 1976) |
| 8. | проф. Начо Начев | (1976 – 1983) |
| 9. | проф. Димитър Бучков | (1983 – 1986) |
| 10. | проф. Людмил Даковски | (1986 – 1989) |
| 11. | проф. Димитър Бучков | (1989 – 1992) |
| 12. | проф. Димитър Димитров | (1992 – 1999) |
| 1. | проф. Димитър Димитров | (1992 – 1999) |
| 2. | проф. Венелин Живков | (1999 – 2005) |
| 3. | проф. Камен Веселинов | (2005 – 2011) |
| 4. | проф. Марин Христов | (2011 – 2014) |
| 5. | проф. Георги Михов | (2014 – 2019) |
| 6. | проф. Иван Кралов | (2019 – 2025) |
| 7. | проф. д-р Георги Венков | (от 2025 – настоящем) |
Учебна структура
[редактиране | редактиране на кода]В учебната си структура Техническият университет включва общо 17 факултета и 4 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища, разпределени както следва:
- 14 факултета и 3 департамента в София, филиал в Пловдив с 2 факултета (Факултет по електроника и автоматика, Факултет по машиностроене и уредостроене);
- Инженерно-педагогически факултет и колеж в Сливен с един департамент, Колеж по енергетика и електроника в София (с бази в Ботевград и Козлодуй);
- 2 средни училища – Технологично училище „Електронни системи“ в София и Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.
Факултети
[редактиране | редактиране на кода]| Структурни звена на Техническия университет – София | |
|---|---|
| Факултет | Година на основаване |
| Машиностроителен | 1953 |
| Електротехнически | 1953 |
| Транспорт[6] | 1963 |
| Енергомашиностроителен | 1965 |
| Автоматика | 1973 |
| Електронна техника и технологии[7] | 1987 |
| Телекомуникации | 1987 |
| Компютърни системи и технологии | 1987 |
| Германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт | 1990 |
| Стопански | 1991 |
| Френско обучение по електроинженерство | 1991 |
| Английско инженерно обучение | 1992 |
| Индустриални технологии | 1993 |
- Факултети на Техническия университет – София
-
Факултет по автоматика
(2-ри блок) -
Електротехнически факултет
(12-и блок) -
Енергомашиностроителен факултет
(4-ти блок) -
Факултет по индустриални технологии
(3-ти блок) -
Машиностроителен факултет
(4-ти блок) -
Факултет по електронна техника и технологии
(1-ви блок) -
Факултет по телекомуникации
(1-ви блок) -
Факултет по компютърни системи и технологии
(1-ви блок) -
Факултет по транспорта
(9-и блок) -
Стопански факултет
(3-ти блок) -
-
Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт
(10-и блок) -
Факултет за английско инженерно обучение
(2-ри блок) -
Факултет за френско обучение по електроинженерство
(2-ри блок)
Колежи
[редактиране | редактиране на кода]- Колеж по енергетика и електроника, София
- Колеж, Сливен
Средни училища
[редактиране | редактиране на кода]- Технологическо училище „Електронни системи“, София
- Професионална гимназия по компютърни технологии и системи, Правец
Други звена
[редактиране | редактиране на кода]- Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
- Департамент по физическо възпитание и спорт, София
- Департамент за квалификация и професионално развитие на учители, София
- Център за дистанционно обучение, Пловдив
- Център за обучение на специализанти, Пловдив
- Център за развитие и квалификация, Сливен
- Център за развитие и квалификация, София
Научна структура
[редактиране | редактиране на кода]Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:
- Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
- 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
- Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена
Библиотека
[редактиране | редактиране на кода]През 1976 г. библиотеката разполага с книжен фонд около 87 000 тома.[2] Към 2024 г. в библиотеката има над 130 000 тома научна и образователна литература в областта на инженерните и стопански науки.
Осигурени са 216 работни места, от които 126 са компютъризирани, както и достъп до съвременни CAD, CAM, CAE и други системи за проектиране, симулация и моделиране и достъп до електронните ресурси на ScienceDirect, SpringerLink, EmeraldEngineering, EBSCOhost, както и цитатните бази данни Scopus.
В библиотеката има информационен център на Българския институт за стандартизация, откъдето могат да се четат стандарти, покриващи множество инженерни, стопански и други области.
Известни преподаватели и възпитаници
[редактиране | редактиране на кода]Доктор Хонорис кауза
[редактиране | редактиране на кода]
Йорг Шенк, съветник на посланик в посолството на Германия
Преподаватели
[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Шишков, български инженер, автор на техническа литература- Борис Боровски, български учен, член-кореспондент на БАН, дългогодишен ръководител на катедра „Изчислителна техника“
- Владимир Дивизиев, български учен, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
- Георги Михов, български учен-изобретател, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
- Гриша Филипов, български икономист, министър-председател на България
- Димитър Бучков, български учен, бивш ректор на ВМЕИ
- Иван Попов, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ
- Людмил Даковски, български учен, бивш ректор на ВМЕИ
- Начо Начев, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ
- Никола Тодориев, български учен, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
- Николай Наплатанов, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
- Стефан Воденичаров, учен и академик на БАН
- Цанко Цанков, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ
Възпитаници
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Божков, български политик
- Александър Вълчев, основател и дългогодишен директор на Националния политехнически музей
- Ангел Балевски, български инженер, политик и писател, академик на БАН
- Иван Вълчев, български алпинист
- Койчо Русев, български инженер, бивш председател на Националната транспортна камара
- Огнян Дойнов, български машинен инженер
- Петър Барбалов, генерал-майор на НРБ
- Петър Величков, български литературен историк
- Росен Плевнелиев, бивш президент на България
- Румен Антонов, български изобретател
- Цвета Караянчева, български машинен инженер, политик от ГЕРБ
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен -
Сградата на библиотеката на Техническия университет – София -
Сградата на Електротехническия факултет на Техническия университет – София
.jpg)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1978. с. 678 – 679.
- ↑ История на Техническия университет – в сайта на ТУ – София
- ↑ Указ № 231 от 10 юни 1953 г. на Президиума на Народното събрание.
- ↑ Кратка българска енциклопедия. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1963. с. 515.
- ↑ Основан през 1960 г. като част от Факултета по транспорта и съобщенията.
- ↑ Основан на 18 юни 1963 г. като Факултет по радиоелектроника.
|
