Тибетска книга на мъртвите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тибетска книга на мъртвите
བར་དོ་ཐོས་གྲོལ།
Bardo. Vision des divinités sereines.jpg
Оригинален език тибетски език
Вид свещена книга
Тибетска книга на мъртвите в Общомедия

Тибетската книга на мъртвите (на тибетскиБардо Тодол, като Бардо означава „преходно състояние“ (след смъртта), а Тодол – „освобождаване чрез слушане“) представлява ръководство за помощ и напътствия на неотдавна умрели хора. Пълното наименование на текста е „Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние„. Смята се, че книгата се е появила в Тибет през VIII век.

Естество на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Според тибетските вярвания след настъпването на физическата смърт душите на хората предприемат пътуване, наситено с изпитания. Мъртвият човек има няколко шанса да постигне пълно освобождение – излизане изцяло от цикъла на живота и смъртта, на безкрайните прераждания, желания, лични трагедии и т.н. Ако не успее да постигне освобождение, тогава мъртвият човек има шанс да избере прераждане в света на хората, на боговете или на титаните, вместо в света на демоните и гладните духове.

Книгата на смъртта съдържа в себе си както детайлно описание на възможните пътувания на душата, така и описание на това, какво трябва да се казва на мъртвия, за да не се обърка и да не забрави какъв избор има. Една от главните предпоставки на този ритуал е, че всичко което мъртвият преживява – било адски мъки, било райско блаженство, са видения създадени от неговото си съзнание. Ако човек осъзнае това, е свободен. Ако продължава да следва матрицата на съзнанието си, четящият книгата се опитва да го насочи към избор на по-благоприятно прераждане.

Контакт на Запада с книгата[редактиране | редактиране на кода]

„Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние“ е преведена за първи път на английски през 1927 г. от д-р Уолтър Илинг Еванс-Уенц и наречена „Тибетската книга на мъртвите“, тъй като Западът вече бил запознат с този литературен феномен чрез „Египетската книга на мъртвите“. В по-късно издание (1938) е добавен предговор на Карл Густав Юнг, а през 1964 г. Тимъти Лиъри базира своята книга „Психиделичното преживяване“ върху тибетския текст.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Възможните пътувания на мъртвия човек са разделени на три части – три „бардо“:

  • „Чикай Бардо“ – момента на умиране. Описани са три признака показващи настъпването на смъртта:

1) Чувство на телесно налягане – „земята се потапя във вода“

2) Превръщането на сковаващ студ в изгаряща жега – „вода се потапя в огън“

3) Усещането, че тялото се разпада на малки частици – „огънят се потапя във въздух“

В момента на умиране, ако човек не е изцяло погълнат от своята драма, той има шанс да види „изначалната ясна светлина“ и да се изплъзне от цикъла на живота и смъртта. Ако не успее, преминава към следващия етап.

  • „Чениид Бардо“ – измерението на боговете и демоните. Тук мъртвият ще се среща с гневни демони и добронамерени божества, а покрай тях ще светят слаби светлини, всяка от които е вход за поредно прераждане в света на боговете („девалока“); света на титаните („асуралока“); света на хората („манакалока“); света на животните („тирякалока“); света на гладните духове („преталока“), и света на ада („наракалока“). Докато мъртвият е в Чениид Бардо, четящият се опитва непрекъснато да му напомни, че всичко което бива преживявано, е феномен на съзнанието му. Ако мъртвият го осъзнае – боговете или демоните изчезват и той се освобождава. Ако не успее – преминава към третото Бардо.
  • „Сидпа Бардо“ – етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава, че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае „още един шанс“. На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае, че блуждае в свят, оформен от собственото си съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към нова ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко, което му се е случило и ще се роди отново.

Източници и препратки[редактиране | редактиране на кода]