Тибетска книга на мъртвите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тибетската книга на мъртвите представлява ръководство за помощ и напътствия на неотдавна умрели хора. Пълното наименование на текста е „Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние„. На тибетски – Бардо Тодол, като Бардо означава „преходно състояние“ (след смъртта), а Тодол – „освобождаване чрез слушане“. Смята се, че книгата се е появила в Тибет през VIII век.

Естество на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Според тибетските вярвания след настъпването на физическата смърт душите на хората предприемат пътуване, наситено с изпитания. Мъртвият човек има няколко шанса да постигне пълно освобождение – излизане изцяло от цикъла на живота и смъртта, на безкрайните прераждания, желания, лични трагедии и т.н. Ако не успее да постигне освобождение, тогава мъртвият човек има шанс да избере прераждане в света на хората, на боговете или на титаните, вместо в света на демоните и гладните духове. Книгата на смъртта съдържа в себе си както детайлно описание на възможните пътувания на душата, така и описание на това, какво трябва да се казва на мъртвия, за да не се обърка и да не забрави какъв избор има. Една от главните предпоставки на този ритуал е, че всичко което мъртвият преживява – било адски мъки, било райско блаженство, са видения създадени от неговото си съзнание. Ако човек осъзнае това, е свободен. Ако продължава да следва матрицата на съзнанието си, четящият книгата се опитва да го насочи към избор на по-благоприятно прераждане.

Контакт на Запада с книгата[редактиране | редактиране на кода]

„Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние“ е преведена за първи път на английски през 1927 г. от д-р Уолтър Илинг Еванс-Уенц и наречена „Тибетската книга на мъртвите“, тъй като Западът вече бил запознат с този литературен феномен чрез „Египетската книга на мъртвите“. В по-късно издание (1938) е добавен предговор на Карл Густав Юнг, а през 1964 г. Тимъти Лиъри базира своята книга „Психиделичното преживяване“ върху тибетския текст.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Възможните пътувания на мъртвия човек са разделени на три части – три „бардо“:

  • „Чикай Бардо“ – момента на умиране. Описани са три признака показващи настъпването на смъртта:

1) Чувство на телесно налягане – „земята се потапя във вода“

2) Превръщането на сковаващ студ в изгаряща жега – „вода се потапя в огън“

3) Усещането, че тялото се разпада на малки частици – „огънят се потапя във въздух“

В момента на умиране, ако човек не е изцяло погълнат от своята драма, той има шанс да види „изначалната ясна светлина“ и да се изплъзне от цикъла на живота и смъртта. Ако не успее, преминава към следващия етап.

  • „Чениид Бардо“ – измерението на боговете и демоните. Тук мъртвият ще се среща с гневни демони и добронамерени божества, а покрай тях ще светят слаби светлини, всяка от които е вход за поредно прераждане в света на боговете („девалока“); света на титаните („асуралока“); света на хората („манакалока“); света на животните („тирякалока“); света на гладните духове („преталока“), и света на ада („наракалока“). Докато мъртвият е в Чениид Бардо, четящият се опитва непрекъснато да му напомни, че всичко което бива преживявано, е феномен на съзнанието му. Ако мъртвият го осъзнае – боговете или демоните изчезват и той се освобождава. Ако пък не успее – преминава към третото Бардо.
  • „Сидпа Бардо“ – етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава, че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае „още един шанс“. На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае, че блуждае в свят, оформен от собственото си съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към нова ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко, което му се е случило и ще се роди отново.

Източници и препратки[редактиране | редактиране на кода]