Тило Волф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тило Волф
Tilo Wolff
Lacrimosa 2005 - Tilo Wolff 2.jpg
Роден
10 юли 1972 г. (50 г.)
Музикална кариера
СтилГотик, Даркуейв, готик метъл, симфоничен метъл
Инструментипиано, синтезатор, тромпет, китара, вокал
Гласбаритон
Активностот 1989 г.
ЛейбълНюклиър Бласт
Участник вЛакримоса

Уебсайтwww.lacrimosa.ch
Тило Волф в Общомедия

Тило Волф (на немски: Tilo Wolff; 10 юли 1972 г., Франкфурт на Майн) е немски музикант мултиинструменталист и вокалист, живеещ в Швейцария, основател и фронтмен на групите Лакримоса (от 1990 г.) и SnakeSkin (от 2004 г.). Бивш мениджър на немската група Cinema Bizarre.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден във Франкфурт на Майн, но скоро се премества с родителите си в Швейцария, където се установява близо до Базел. От 12-годишна възраст започва да съчинява истории, които са публикувани в няколко литературни списания. След като напуска училище, той спира обучението си и започва да печели пари, като публикува в списания и свири на тромпет и пиано. Първите си песни записва през 1989 г. През 1990 г. основава Лакримоса, както и лейбъла Hall of Sermon, за да запише собствената си творба. Първият концерт е в Лайпциг през 1993 г. През 1995 г. албумът му Inferno се изкачва на върха на германските класации, а през 1996 г. Тило Волф получава наградата за алтернативна рок музика. В изпълненията на живо Волф, освен че е вокал, свири и на клавишен инструмент, а от 2005 г. – и на тромпет. В началото на кариерата му сценичният образ на Волф се състои от изправен „Ирокез“, готически грим и барокови костюми. По-късно музикантът отказва такъв предизвикателен образ, изразявайки пълнотата на емоциите в музиката. През 1999 г. Тило Волф реализира мечтата си от цял ​​живот да запише албум в Abbey Road Studios с участието на Лондонския симфоничен оркестър в албума Elodia. По-нататъшните творби на Волф (като албума Fassade от 2001 г.) са още по-сложни и дълбоки, албумът Echos може да бъде повече класическа музика, отколкото рок, но албумът Lichtgestalt, замислен като резултат от цялото творчество, се връща към корените и в същото време развива линия от нови албуми по отношение на дълбочината на музиката. Волф е и мениджър на групата Cinema Bizarre, която обявява прекъсване в началото на 2010 г.

Тило винаги е вярвал и все още искрено вярва в Бог. „Спазвам всички канони на християнската религия и дори ходя на църква. Но аз не съм католик. Не харесвам формите, в които католическата църква облича вярата. Но аз съм много набожен човек и вярата е много важна част от моя живот“.[1] Въпреки това Тило по-късно заявява:

Религията и вярата в Бог също са много важни. Аз съм католик и представител на Новоапостолската църква.[2]

Той също така се противопоставя на „сатанинския“ образ на много метъл групи.

Вярвам... Вярвам, че заиграването със сатанинска, тъмна символика е много натоварено, не е безопасно за тези, които слушат това. Винаги ще има такива, които ще приемат този случай буквално и ... и няма да е добре. И знаете ли… често питате някои музиканти: „Наистина ли вярвате в това, за което пеете?“ И те отговарят: „Не, не вярвате! Просто се продава добре, ние всъщност не…“ Това е. Мисля, че това е ужасно. Ужасно за деца, които приемат пропагандата си на вяра.

Тило се възхищава на комичния актьор и режисьор Чарли Чаплин и нарича „Светлините на рампата“ негов любим филм.

Дискография[3][редактиране | редактиране на кода]

С Lacrimosa[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 Clamor („Шум“)
  • 1991 Angst („Страх“)
  • 1992 Einsamkeit („Самота“)
  • 1993 Alles Lüge (CDS) („Всичко е лъжа“)
  • 1993 Satura („Жертвата ба боговете“)
  • 1994 Schakal (CDS) („Чакал“)
  • 1995 Inferno („Преисподня“)
  • 1996 Stolzes Herz (CDS) („Гордо сърце“)
  • 1997 Stille („Безмълвие“)
  • 1999 Alleine zu zweit (CDS) („Самотни заедно“)
  • 1999 Elodia („Елодия“)
  • 2001 Der Morgen Danach (CDS) („Утрото на следващия ден“)
  • 2001 Fassade („Фасада“)
  • 2002 Durch Nacht und Flut (CDS) („През нощи и потоци“)
  • 2003 Echos („Ехо“)
  • 2005 The Party Is Over (EP) („Вечеринката е свършила“)
  • 2005 Lichtgestalt („Светъл образ“)
  • 2006 Lichtgestalten (EP) („Светли образи“)
  • 2007 Lichtjahre (live) („Светли години“)
  • 2009 Feuer (CDS) („Огън“)
  • 2009 I Lost My Star (EP) („Аз загубих моята звезда“)
  • 2009 Sehnsucht („Тъга“)
  • 2010 Schattenspiel („Театър на сенките“)
  • 2012 Revolution („Революция“)
  • 2013 Heute Nacht („Тази нощ“)
  • 2014 Live in Mexico City
  • 2015 Hoffnung („Надежда“)
  • 2017 Testimonium („Свидетелство“)
  • 2019 Zeitreise („Пътешествие във времето“)
  • 2021 Leidenschaft („Страст“)

Със SnakeSkin[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 Music for the lost („Музика за заблудили се“)
  • 2006 Canta’Tronic („Канта'Троник“)
  • 2016 Tunes for my Santiméa („Мелодии за моят сантимент“)
  • 2020 Medusa’s Spell („Заклинанието на Медуза“)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все о готике. // gotichno.org. Архивиран от оригинала на 11 април 2013. Посетен на 11 септември 2022.
  2. Тило Вольфф: „Для русских готика – это площадка для самовыражения“. // m24.ru, 2 април 2013. Посетен на 11 септември 2022.
  3. Lacrimosa. // discogs.com. Посетен на 11 септември 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вольфф, Тило“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​