Тимеситей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тимеситей (на латински: Gaius Furius Sabinius Aquila Timesitheus, † 243 г.) е от най-важните съветници на младия римски император Гордиан III и преториански префект.

Тимеситей е римски благородник и започва своята кариера като префект на помощните войски, вероятно при император Елагабал в Испания. През 218 и 222 г. е управител в римска Арабия (Арабия Петра), през 220 г. е на цивилна служба в управлението на рейнските провинции.


През 232 г. координира финансирането на военните действия, които император Александър Север води против Сасанидите, след това служи успешно в Галия. При император Максимин Трак увеличава държавните вземания и става преториански префект (241 г.).

Успява да се издигне като влиятелна фигура в двора и да обвърже младия и неопитен Гордиан III.

През пролетта на 241 г. императорът се жени за Фурия Сабиния Транквилина, дъщерята на Тимеситей, което де факто го прави съуправител на империята.

Въпреки мощта си, Тимеситей е лоялен помощник на императора. През 243 г. воюва заедно с Гордиан против Сасанидите. В първата битка римляните нанасят поражение на сасанидския владетел Шапур I. Неочакваната смърт на Тимеситей има големи последствия. Наследник като преториански префект му става произхождащият от Арабия Юлий Филип, същият, който след поражението на римляните в битката при Месиче в Месопотамия през 244 г. и съмнителната смърт на Гордиан поема императорската власт като Филип I Араб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Historia Augusta, Vie des trois Gordiens, 23, 4
  • CIL XIII, 1807
  • T. Gnoli: C. Furius Sabinius Aquila Timesitheus. In: Mediterraneo Antico 3, 2000, S. 261-308.
  • K. Herrmann: Gordian III. Kaiser einer Umbruchszeit. Speyer 2013
  • Settipani, Christian (2000). Continuité gentilice et continuité familiale dans les familles sénatoriales romaines à l’époque impériale: mythe et réalité. Prosopographica et Genealogica. Vol. 2. Oxford: Linacre College. ISBN 1-900934-02-7.
  • Boardman, John. et. al., The Cambridge ancient history. Cambridge University Press. ISBN 0-521-30199-8. pp. 34-35.