Тимок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тимок
Тимок (снимка от към българската страна)
Тимок (снимка от към българската страна)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеFlag of Serbia.svg Сърбия
Пиротски окръг
Нишавски окръг
Зайчарски окръг
Борски окръг
Flag of Bulgaria.svg България
Видинска област
Община Брегово
Дължина202 km
Водосб. басейн4630 km²
Отток40 m³/s
Начало
Мястоизточната част на
Свърлишка планина
Координати43°18′29.88″ с. ш. 22°20′36.95″ и. д. / 43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
Надм. височина1010 m
Устие
Мястодесен приток на река ДунавЧерно море
Координати44°12′50.04″ с. ш. 22°40′13.08″ и. д. / 44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Надм. височина33 m
Ширина70 m
Тимок в Общомедия

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (на сръбски: Тимок или Timok, понякога Велики Тимок; на латински: Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска областобщина Брегово). Дължината ѝ (заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок) е 202 km.

Под името Свърлижки Тимок (64 km) води началото си от източната част на Свърлижка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговищки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.

Река Търговищки Тимок (45 km) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2168 m) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлижки Тимок.

Вече под името Бели Тимок (51 km) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 km).

Площта на басейна на Тимок е 4630 km2 (0,57% от водосборния басейн на Дунав). Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлижка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.

Устието на Тимок е най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 km от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.

Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40 m3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.

Районът на селата Раяц, Рогльево и Смедовац е известен с винопроизводството си и старинните каменни изби, представляващи архитектурен резерват.

Между сръбските села Търнавац и Градсково има язовир „Соколовац" с ВЕЦ. След Зайчар е подходяща за спускане с каяци и канута, като трасето е със средна трудност с наличните бързеи, стеснения и паднали дървета. Бреговете са гористи, обитавани от много водолюбиви птици.

Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия – градовете Свърлиг, Княжевац, Зайчар; селата Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и др.; в България – гр. Брегово и с. Балей.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]