Тимок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тимок
April2003 (22) Timok.JPG
Тимок (снимка от към българската страна)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Serbia.svg Сърбия
Пиротски окръг
Нишавски окръг
Зайчарски окръг
Борски окръг
Flag of Bulgaria.svg България
Видинска област
Община Брегово
Дължина 202 km
Водосборен басейн 4630 km²
Отток 40 m³/s
Начало
Място източната част на
Свърлишка планина
Координати 43°18′29.88″ с. ш. 22°20′36.95″ и. д. / 43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
Надм. височина 1010 m
Устие
Място десен приток на река ДунавЧерно море
Координати 44°12′50.04″ с. ш. 22°40′13.08″ и. д. / 44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Надм. височина 33 m
Ширина 70 m
Тимок в Общомедия

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (на сръбски: Тимок или Timok, понякога Велики Тимок; на латински: Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска областобщина Брегово). Дължината ѝ (заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок) е 202 km.

Под името Свърлижки Тимок (64 km) води началото си от източната част на Свърлижка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговищки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.

Река Търговищки Тимок (45 km) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2 168 m) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлижки Тимок.

Вече под името Бели Тимок (51 km) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 km).

Площта на басейна на Тимок е 4630 km2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлижка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.

Устието на Тимок е най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 km от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.

Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40m3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.

Районът на селата Раяц, Рогльево и Смедовац е известен с винопроизводството си и старинните каменни изби, представляващи архитектурен резерват.

Между сръбските села Търнавац и Градсково има язовир „Соколовац" с ВЕЦ. След Зайчар е подходяща за спускане с каяци и канута, като трасето е със средна трудност с наличните бързеи, стеснения и паднали дървета. Бреговете са гористи, обитавани от много водолюбиви птици.

Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия – градовете Свърлиг, Княжевац, Зайчар; селата Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и др.; в България – гр. Брегово и с. Балей.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]