Тимок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тимок
April2003 (22) Timok.JPG
Тимок (снимка от към българската страна)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Serbia.svg Сърбия
Пиротски окръг
Нишавски окръг
Зайчарски окръг
Борски окръг
Flag of Bulgaria.svg България
Видинска област
Община Брегово
Дължина 202 km
Водосборен басейн 4 630 km²
Отток 40 m³/s
Начало
Място източната част на
Свърлишка планина
Координати 43°18′29.88″ с. ш. 22°20′36.95″ и. д. / 43.3083° с. ш. 22.3436° и. д.
Надм. височина 1 010 m
Устие
Място десен приток на река ДунавЧерно море
Координати 44°12′50.04″ с. ш. 22°40′13.08″ и. д. / 44.2139° с. ш. 22.6703° и. д.
Надм. височина 33 m
Ширина 70 m
Тимок в Общомедия

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (на сръбски: Тимок или Timok, понякога Велики Тимок; на латински: Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска областобщина Брегово). Дължината ѝ (заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок) е 202 км.

Под името Свърлишки Тимок (64 км) води началото си от източната част на Свърлишка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговишки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.

Река Търговишки Тимок (45 км) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2 168 м) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлишки Тимок.

Вече под името Бели Тимок (51 км) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 км).

Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.

Устието на Тимок се явява най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.

Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.

Районът на селата Раяц, Рогльево и Смедовац е известен с винопроизводството си и старинните каменни изби, представляващи архитектурен резерват.

Между сръбските села Търнавац и Градсково има язовир "Соколовац" с ВЕЦ. След Зайчар е подходяща за спускане с каяци и канута, като трасето е със средна трудност с наличните бързеи, стеснения и паднали дървета. Бреговете са гористи, обитавани от много водолюбиви птици.

Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия – градовете Свърлиг, Княжевац, Зайчар; селата Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и др.; в България – гр. Брегово и с. Балей.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]