Направо към съдържанието

Тинтиннабулум (Древен Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронзов полифаличен тинтиннабулум на Меркурий от Помпей: към всеки връх са прикрепени звънци. Национален археологически музей в Неапол.

В Древен Рим, тинтиннабулум (също тинтинум[1]) е музикална висулка или камбанка. Тинтиннабулума често има формата на бронзова фалическа фигура или фасцинус (магически религиозен фалос, предпазващ от урочасване и носещ късмет, благоденствие).

Тинтиннабулума виси на открито на места като градини, портици, къщи и магазини, където с помощта на вятъра издава звуци. Вярвало се е, че звуците на камбаните защитават от зли духове. Сходна е ролята на камбана в апотропния ритуал „камбана, книга и свещ“ в ранната католическа църква.[2]

В храмовете са открити звънци на гривни, които говорят за религиозната им употреба. Те са използвани и в храма на Юпитер Гръмовержеца[3] на Капитолия. Камбаните са окачени на врата на домашни животни, като коне и овце, за да се проследят по звука, но може би и за апотропни цели.[4]

  1. J.N. Adams, The Regional Diversification of Latin, 200 BC–AD 600 (Cambridge University Press, 2007), с. 321.
  2. Bronze phallic wind chime (tintinabulum) // Highlights from the British Museum. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2015. Посетен на 15 юни 2017.
  3. Duncan Fishwick, Imperial Cult in the Latin West (Brill, 1990), vol. II.1, с. 504 – 5.
  4. Adams, Regional Diversification, с. 321.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тинтиннабулум (Древний Рим)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.