Типове древногръцки керамични съдове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Понятието древногръцки керамични съдове включва в себе си всички битови или художествени съдини, които са изработени от глина, или съдържат глинена смес, и са изпечени в пещи или изсушени на слънце. Създадените от древните гърци керамични съдове, особено от атиняните, са едно от най-висшите постижения на това изкуство по онова време. Гръцката литература описва някои детайли от производството им, а многобройните разкопки и изследвания допълват картината на целия процес.[1]

Parts of an ancient Greek vessel.png

В епохата на ранния неолит всяка жена в семейството изработва собствени керамични съдове и затова формите им са изключително разнообразни. По-късно, с появата на грънчарството и усъвършенстването на пещите, с тази дейност започват да се занимават професионални грънчари, които обикновено са мъже. Понякога грънчарите сами декорират своите произведения, но обикновено това се прави от вазописци и двамата специалиста работят заедно. В някои случаи, не много често, съдовете носят подписи. Подписът на грънчаря се отбелязва с думата „направил“, а този на художника – с „нарисувал“. [1]

В периода 6-4 век пр.н.е. формата на съдовете се развива и от тежки и солидни те постепенно стават по-изящни, по-красиви и също толкова удобни. Интересно е, че древните гърци предпочитат да усъвършенстват вече създадените форми, вместо да търсят нови. Постоянното повторение на стандартните видове съдове дава възможност да се премине и към масовото им производство.[1]

Формата на изработвания съд се диктува от предназначението му. Почти всички атически съдове са изработвани за съхранение на трите най-важни за гърците течности – вино, вода и зехтин. Най-често това са съдове за вино и за тази цел най-разпространена е амфората. За пренос и съхранение на вода се използва хидрията, а за разреждане на виното с вода – кратерът. Чашите за пиене обхващат обширна категория от съдове, тъй като древните гърци пият виното си от чаши с най-различни форми. За консумиране на вино най-разпространен и изящен е киликът. За зехтин обикновено се използва лекитът, тъй като той има тясна шия и чучур, които позволяват зехтинът да изтича на тънка струйка.[1]

Название Описание Употреба
Алабастрон
(ἀλάβαστρον)
(Alabastron)
Малък, удължен съд с полусферично дъно, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор.[2] Съд за благовонни масла, носещ името на материала, от който първоначално се изработва (алабастър). Често се носи на врата, закачен за шията на съда.[3] Употребява се само от жените. Мъжете ползват арибал.
540 г. пр.н.е.
Амфора
(αμφορέας)
(Amphorae)
Един от най-често срещаните гръцки керамични съдове. Може да има различна форма, но винаги е с две вертикални дръжки. Често има капак.[4] Използва се за складиране и транспортиране на нефт, вино, мед, зърно, храни.[4]
560 – 550 г. пр.н.е.
Амфориск
(αμφορισκος)
(Amphoriskos)
Малък съд с височина няколко сантиметра и форма на амфора[5] За благовонни масла[5]
420 – 400 г. пр.н.е.
Арибал
(ἀρύβαλλος)
(Aryballos)
Малък съд с кълбовидно или яйцевидно тяло, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор. Може да има формата на животно или глава.[6] Съд за благовонни масла, използван от мъжете и особено от спортистите.[6]
570 г. пр.н.е.
Аскос
(ἀσκός)
(Askos)
Малък, обикновено кръгъл съд, с плоско дъно и един или два чучура, понякога замрежени с цедка. Отгоре е снабден с голяма дръжка. Често е с формата на птица или друго животно.[7] Служи за съхранение на малки количества масло, обикновено за пълнене на маслените лампи.[8]
Bird Askos, about 700 BC, Italo-Geometric, Vulci, ceramic - Cleveland Museum of Art - DSC08180.JPG
Гутус
()
(Guttus)
Малка кана с наклонена дръжка и много тесен чучур, през който течността се излива на капки.[9] Пълни се с масло и се поставя на масата. Когато е пълен с благовонни масла стои в банята. Ползва се и като жертвен съд.[9]
310 – 290 г. пр.н.е.
Динос
(δινος)
(Dinos)
Сферична или яйцевидна купа, която не може да стои сама, а се поставя на стойка. По-късно се изработва с основа.[10] Съд за разреждане на вино. Древните гърци произвеждат силно вино, което консумират, смесено с вода.[10]
575 – 550 г. пр.н.е.
Дипилонска ваза
(Αγγειογράφος του Διπύλου)
(Dipylon Vase)
Висок съд, завършващ с дълга шия и с по две двойни дръжки от двете страни.[4] Гигантска амфора или кратер с височина около 1,5 метра и повече, служеща за надгробен паметник. Използва се за отбелязване на гробовете на членове на аристокрацията. Почти напълно се украсява с геометрични фигури, а в центъра се рисува сцена на починалия, заобиколен от семейството и приятелите си.[4]
760 – 750 г. пр.н.е.
Епинетрон
(ἐπίνητρον)
(Epinetron)
Полуцилиндричен съд с една отворена страна, който се нанизва на бедрото.[11] Служи за защита на бедрата и коленете по време на почистване и кардиране на вълна. Често се използва като сватбен подарък, подаряван е на светилища или се оставя в гроба на собственика си, след като той почине.[11]
450 г. пр.н.е.
Епихизис
(Επίχυσις)
(Epychisis)
Малък цилиндричен, сферичен или яйцевиден съд с високо извита дръжка и тънка шия, завършваща с чучур[12] Съд за помади и парфюми.[13]
4 век пр.н.е.
Калатос
(κάλαθος)
(Kalathos)
Цилиндричен съд със завито навън устие, което има условна форма на лилия. Лилията често се използва в древното изкуство като символ на плодородието. Понякога има форма на кошница.[14][15] Обикновено – съд за плодове. По-рядко служи за съхранение на вълна.[15]
470 г. пр.н.е.
Калпис
(Κάλπις)
(Kalpis)
Тесалийски съд, късна форма на хидрията, но само с две дръжки[16] Използвана за пренасяне на вода[16]
500 г. пр.н.е.
Кантарос
(κάνθαρος)
(Kantharos, cantharus)
Дълбока купа с високи вертикални дръжки от двете страни, които излизат над горния ръб на съда, и често с висока основа.[17] Чаша за пиене.[4]
540 г. пр.н.е.
Кернос
(κέρνος, κέρχνος)
(Kernos)
Съд с няколко малки чашки, поставени в кръг, плътно една до друга. Може да съдържа едно или няколко контейнерчета, достигащи обикновено до 12 на брой, но може и повече. Понякога в центъра има дръжка.[18] Съд за жертвоприношения към боговете, при ритуали и особено по време на Мистериите.[18]
Милоски кернос (2300 – 2100 г. пр.н.е.)
Киатос
(κύαθος)
(Kyathos)
Малък черпак с една висока дръжка и ниско краче.[19] Служи за сипване на вино в чашите за пиене.[20]
550 – 540 г. пр.н.е.
Киликс
(κύλιξ)
(Kylix, cylix)
Разлата чаша с две хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина.[4] Чаша за пиене[4] Използва се и при игра на котабос – в легнало положение мъжете се опитват да изхвърлят остатъка от вино в киликса и да уцелят някаква мишена, обикновено чаша. [21]
6 век пр.н.е.
Котила
(κοτύλη)
(Cotyla, Kotyle)
Мерителен съд, наподобяващ по форма по-тесен скифос.[22] В Древна Гърция – съд за измерване на течности или сухи материали, вариращ като обем в зависимост от времевия период и местоположението. Общоприето е, че усредненият му обем е равен на 273,6 мл.[22]
675 – 650 г. пр.н.е.
Котон
(Κώθων)
(Kothon, Exaleiptra)
Плитка, кръгла купа, със или без капак, която може да продължава надолу с един или три крака. Когато е за стена – със завит навътре външен ръб и дръжка за окачване.[23] Съд за козметика, кремове и парфюми.[24] Може да бъде окачен на стената и да съдържа ароматни масла.[25]
Трикрак котон (580 – 570 г. пр.н.е.)
Котон за стена (550 – 500 г. пр.н.е.)
Кратер
(κρατήρ)
(Krater)
Съществуват четири основни типа – колонен, волутен, чашовиден и звънчевиден.[26] Голям съд за смесване на вино с вода. В по-древни времена служи вместо надгробен паметник.[26]
680 – 670 г. пр.н.е.
Лагинос
(λάγυνος)
(Lagynos)
Съд с широко и ниско тяло, на равна основа и тясна, сравнително дълга шия. Има плоска или усукана дръжка, която започва от рамото и стига до върха на шията. Когато от него се излива течност, се чува характерно бълбукане.[27] Ползва се за съхранение на ароматни масла, вероятно допълнително има ритуален, евентуално погребален характер.[27]
325 – 50 г. пр.н.е.
Лебес
(λέβης)
(Lebes, мн.ч. Lebetes)
Голяма кръгла дълбока купа със заоблено дъно, много къса шия и без дръжки. Ползва се, поставена върху подставка. Формата почти винаги се припокрива с тази на диноса.[28] Ползва се за приготвяне на храна, а понякога – и като ритуален съд.[28][29]
570 – 560 г. пр.н.е.
Лебес гамикос
(λέβης γαμικός)
(Lebes Gamikos)
Голяма, висока купа с две дръжки.[30] Служи за носене на вода в младоженската баня, в която булката и младоженецът скрепяват началото на новия си живот. Може и да съдържа храна за младоженците.[31]
360 – 350 г. пр.н.е.
Лекане, леканис
(λέκανη)
(Lekane, lekanis)
Ниска купичка с две хоризонтални дръжки и широка, ниска основа. Дръжките са хоризонтални и обикновено лентовидни. Може да бъде със или без капак. Често не е декорирана.[32] Вероятно е била използвана за съхранение на малки предмети, свързани със сватбените обичаи. Използвана е също за храна, а капакът, който отгоре има плосък завършек, може да се обърне и да се ползва като чиния за сервиране.[33]
4 век пр.н.е.
Лекит
(λήκυθος)
(Lekythos)
Съд с ниско столче, удължено тяло, тясно устие, издигащо се фуниевидно нагоре, и вертикална дръжка.[34] Използва се за съхранение на благовонни масла и зехтин.[34] Използва се и за помазване на тялото след смъртта. [29]
500 г. пр.н.е.
Лидион
(λύδιον)
(Lydion)
Съд с височина между 6 и 13 cm, със сферично, крушовидно или сърцевидно тяло и без дръжки. Стъпва на конично столче. Шията може да бъде с различна дължина, а устието е хоризонтално. Произхожда от Лидия.[35] Луксозен съд за съхранение на благовония. [35]
6 век пр.н.е.
Лутрофорос
(λουτροφόρος)
(Loutrophoros)
Съд с висок торс, дълго, тясно или широко гърло, широко устие и две характерни дръжки. [36] Служи за носене на вода за ритуално измиване на булката. По-късно е поставян в гроба на девойка, починала преди сватбата си.[36]
680 г. пр.н.е.
Мастос
(μαστός)
(Mastos, parabolic cup)
Съд с форма на женска гърда и зърно в центъра на дъното. Има две дръжки, но е без всякаква основа, поради което не може да бъде оставена на масата, без да се изпие изцяло виното в него.[37] Съд за пиене на вино по време на пирове и симпозиуми. [37]
530 г. пр.н.е.
Мастоид
(μαστοειδούς)
(Mastoid)
Хибрид между мастос и скифос. Мастос с основа.[38][39] За пиене на вино [38]
Peleus Thetis Cdm Paris 349.jpg
Милоска амфора
()
(Melian amphorae, Melian pithamphorae)
Тип голяма, издута амфора с много широка шия, открита за първи път на остров Милос от Цикладите. Заради формата и украсата в ориентализиращ стил, тя е сред най-известните гръцки керамични съдове. Произвеждана е през 7 – 6 век пр.н.е.[40] Използвана е като култов съд от представителите на висшата класа. Отбелязва гробовете, функция, която по-късно е поета от статуите. Вероятно е ползвана и като култов обект в светилищата.[40]
7 век пр.н.е.
Несторис, несторида
(Νεστορίς)
(Nestoris)
Сферичен съд с две дръжки, обикновено издигащи се високо над устието. Води началото си от Древна Гърция, но под името трозела достига разцвет в Южна Италия.[41] Ритуален съд. [42]
4 век пр.н.е.
Ойнохое
(οἰνοχόη)
(Oenochoe)
Тялото може да има различни форми, като височината най-често е по-голяма от ширината. Дръжката винаги е една, а устието е във формата на трилистна детелина, като три плоски чучура.[43] Идентифицирани са десет вида в зависимост от профила и устието.[44] Съд за наливане на вино, използван при тържествени церемонии или при пиршества. Заради специфичната форма на устието, виночерпецът може да налива вино едновременно в три чаши. [43]
550 – 500 г. пр.н.е.
Ола
(χύτρα)
(Olla)
Кръгъл съд със или без дръжки, със или без капак. [45] Съд за готвене, който при приготвянето на храната се поставя върху трикрака поставка. [45]
310 – 250 г. пр.н.е.
Олпе
(όλπη)
(Olpe)
Съд, подобен на малко ойнохое, с плавен профил, висока дръжка и широко гърло.[44] Служи за наливане на вино.[44]
575 – 550 г. пр.н.е.
Панатенейска амфора
(Παναθηναϊκοί αμφορείς)
(Panathenaic amphora)
С традиционната за амфорите форма, тясно гърло и малка основа. Изработва се съгласно стандартна форма и обем от около 42 литра. Украсява се с чернофигурална техника.[46] Дава се като награда на Панатенейските игри, пълна със зехтин от свещените маслинови гори в Атика.[46]
480 – 470 г. пр.н.е.
Патела
(Patella, Patela)
По-дълбока или по-плитка чиния, със или без столче. [47] Служи за хранене.[47]
Пелике
(πελίκη)
(Pelike)
Съд с овално, капковидно тяло, по-широко в основата, отколкото в горната част. Има ниска основа и две дръжки, свързващи долната част на устието с раменете. [48] Не е изяснено за какво точно служи, но се предполага, че е съд за течности.[48]
330 – 320 г. пр.н.е.
Перирантерион
(περιρραντήριον)
(Perirrhanterion)
Голям плосък съд, подобен на леген, стоящ върху висока основа, често пъти състояща се от 3 или 4 скулптурни женски фигури. Понякога в краката им лежат фигури на лъвове. Съдът и основата могат да бъдат и отделни.[49] Съд за светена вода, поставян пред храмове или на входа на светилища. [49]
Част от основата на перирантерион
Пиксида
(πυξίς)
(Pyxis)
Малка кръгла кутия, обикновено с капак, декорирани със сцени на женска активност. Често в центъра на капака се издигат от 1 до 4 скулптурни фигури на коне.[23] Вероятно е използвана за съхранение на бижута, мазила или козметика.[23]
570 г. пр.н.е.
Питос
(πίθος)
(Pithos)
Голям съд, обикновено с човешка височина и повече, с тънки и здрави стени и обем от 150 до 300 литра. Тясната основа обикновено потъва в пръстта, а тялото се обляга на стена.[50] Използва се за съхраняване и превоз на големи количества течности или храни, както и при погребални обреди.[51]
7 век пр.н.е
Племохое, Ексалейптрон
(Πλημοχόη, εξάλειπτρον)
(Plemochoe, Exaleiptron)
Малка, кръгла кутийка с капак. В много случаи значението се припокрива с това на котона.[23] Козметично бурканче за женски мазила и бижута.[4]
525 – 500 г. пр.н.е.
Поданиптер
(ποδανιπτήρ)
(Podanipter)
Кръгъл, плитък, разлат съд на ниско столче, с две подвижни дръжки.[52] Предполага се, че е съд за миене на крака, или служи в обредното измиване на ръцете преди извършване на посвещение в Мистериите.[52][53]
4 век пр.н.е.
Псиктер
(ψυκτήρ)
(Psykter)
Съд във формата на гъба.[54] Поставя се в кратера, напълнен с лед или студена вода, за да охлажда виното в него.[54]
5 век пр.н.е.
Рибен дискос
(ψαροπινάκιον)
(Fish plate)
Плоска, дебелостенна чиния на ниска основа. Декорирана е с червенофигурална техника, с изобразени риби или други морски обитатели.[55] За сервиране на храна. [56]
340 – 320 г. пр.н.е.
Ритон
(Ρυτό)
(Rhyton)
Съд във формата на рог с дръжка, обикновено завършващ отдолу с глава на животно. [57] Първоначално служи за изливане на вино при възлияния. По-късно се ползва като чаша за пиене. [58]
460 г. пр.н.е.
Скифос
(σκύφος)
(Skyphos)
Коринтски – дълбока купа с хоризонтални дръжки от двете страни и малка основа.
Чашевиден скифос – Хибридна версия между скифос и киликс – плитка купа с две стърчащи нагоре хоризонтални дръжки и тежка основа.[4]
Служи за пиене.[4]
Коринтски скифос (740 – 730 г. пр.н.е.)
Стамнос
(στάμνος)
(Stamnos)
Съд, подобен на амфора, с ниска шия и две дръжки. Често се среща и с капак.[59] За съхранение на вино, зехтин и други течности.[59]
7 век пр.н.е.
Тиренска амфора
(Τυρρηνικός αμφορέας)
(Tyrrhenian amphorae)
Амфора с дълго, яйцевидно тяло и широко гърло, стъпваща върху основа във вид на обърнат ехин. Произвежда се през втората половина на 6 век пр.н.е.[60]. Създадени са от атиняните изключително за износ, главно към Етрурия. Вероятно са били пълни със зехтин.[60]
560 г. пр.н.е.
Фиала, патера
(φιάλη)
(Phiale, patera)
Плоска, плитка чиния без дръжки. Обикновено в центъра ѝ има издутина, наречена умбо. [61] За възлияния на течности при жертвоприношения. [61]
275 – 265 г. пр.н.е.
Формискос
(Φορμίσκος)
(Phormiskos)
Керамична имитация на торба.[62] Служи за събиране на кокалчета (астрагали) при играта астрагалисмос (αστραγαλισμός), няколко игри за сръчност и хазартни игри. Използвани са и като средство за предсказване на бъдещето. [62][63]
Phormiskos Louvre CA1418.jpg
Хидрия
(Υδρία)
(Hydria)
Съд за вода с три дръжки – две хоризонтални за носене и една вертикална за наливане. [64] Съд не само за носене на вода, но и събиране на бюлетините при гласуване. Понякога хидрията се ползва като урна за прахта на починал човек.[64]
550 – 540 г. пр.н.е.
Цикладски тиган
(κυκλαδικά τηγανόσχημα)
(Frying pan)
Плосък съд с повдигнат ръб и дръжка. Дръжките са много разнообразни и изглеждат по-скоро декоративно, отколкото утилитарно. Различават се няколко типа, в зависимост от вида на дръжката.[65] С неизвестно предназначение. Предполага се, че е възможно да са използвани като плочи, или имат чисто декоративни функции.[65]
тип „сирос“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) Энциклопедия Кругосвет/Греческая керамика
  2. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Alabastron
  3. ((en)) Ancient History Encyclopedia/A Visual Glossery of Greek Pottery
  4. а б в г д е ж з и к ((en)) Ancient Greek Pottery
  5. а б ((ru)) Архитектурный словарь/Амфориск
  6. а б ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Aryballos
  7. ((en)) British Museum/Decorated pottery askos
  8. ((uk)) Decore/Аскос
  9. а б ((en)) Harry Thurston Peck, Harpers Dictionary of Classical Antiquities (1898)/Guttus
  10. а б ((en)) The J. Paul Getty Museum/Attic Black-Figure Dinos
  11. а б ((en)) National Archaeological Museum in Athens/Attic red-figure epinetron
  12. ((ru)) Эпихизис
  13. ((en)) Museo Galileo/Epychisis of Gnathia
  14. ((en)) Dictionary.com/Kalathos
  15. а б ((en)) Mary Harlow, Marie-Louise Nosch – „Greek and Roman Textiles and Dress“/Oxbow Books/ 30.09.2014/стр.199
  16. а б ((en)) Kalpis
  17. ((en)) Classical Art Research Centre/Kantharos
  18. а б ((en)) HellenicGods.org/Kernos
  19. ((en)) University of Oxford/Classival Art Research Centre/Kyathos
  20. ((en)) Dictionary.com/Kyathos
  21. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Cups and other drinking vessels
  22. а б ((en)) Sizes/kotyle
  23. а б в г ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Pyxis and Exaleiptron
  24. ((en)) The Grove Encyclopedia of Classical Art and Architecture/Kothon
  25. ((en)) Large Corinthian Greece Pottery Kothon
  26. а б ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Kraters
  27. а б ((ru)) Шедевры античного искусства/Лагинос
  28. а б ((en)) Alexandra Alexandridou/Early Black-Figured Pottery of Attica in Context (c. 630 – 570 b.c.e.)/McGill University & Montreal Museum of Fine Arts/1980/ISBN 978-90-04-18604-0/стр.11
  29. а б ((en)) Michael Lahanas/Ancient Greek Pottery
  30. ((en)) University of Saskatchewan/Museum of Antiquities/Lebes Gamikos
  31. ((en)) Lebes gamikos (wedding vase)
  32. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Lekanis/lekane
  33. ((en)) Royal Collection Trust/Lekane
  34. а б ((ru)) Художественная энциклопедия/Лекиф
  35. а б ((en)) Revealing Connectivity a cross the Mediterranean in the Sixth Century B.C./Lydion
  36. а б ((ru)) Словарь античности/Лутофор
  37. а б ((en)) Greek Pottery: An Introduction/Brian A. Sparker/Manchester University Press/1991/ISBN 0-7190-2936-8/стр.84
  38. а б ((en)) /American Journal of Archeology/Corpus Vasorum Antiquorum. France 41. Louvre 27: Céramique attique archaïque, goblets „mastoids“ à figures noires et rouges
  39. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Skyphos, mastos and mastoid cup
  40. а б ((en)) MEMIM Encyclopedia/Melian pithamphora
  41. ((en)) South Italian Nestoris
  42. ((ru)) Виды греческих сосудов/Несторида
  43. а б ((ru)) Восточно-европейский антикварный дом/Ойнохоя из Апулии ІV века до н.э.
  44. а б в ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Oinochoe, olpe and chous
  45. а б ((en)) Trocadero/Etruscan Impasto Ware Olla, 7th Century BC
  46. а б ((en)) The Metropolitan Museum of Art/Panathenaic amphora
  47. а б ((en)) Full text of „History of ancient pottery, Greek, Etruscan, and Roman“
  48. а б ((en)) Greek and Roman Antiquity/Pelike
  49. а б ((en)) Brill/Perirrhanterion
  50. ((en)) Museum of Cretan Ethnology/Storage Vessels
  51. ((en)) EMORY/Michael C. Carlos Museum/Pithos (Amphora)
  52. а б ((bg)) Тракийско изкуство/Предметни форми/Поданиптер, Борово
  53. ((en)) Wordnik/Podanipter
  54. а б ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Psykter
  55. ((ru)) Виды греческих сосудов/Рибное блюдо
  56. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Plate
  57. ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Rhyton, head-vase and figure-vase
  58. ((en)) Ancient Greek Pottery/Rhyton with Dionysus
  59. а б ((ru)) Виды греческих сосудов/Стамнос
  60. а б ((en)) Perseus Encyclopedia/Tyrrhenian amphora
  61. а б ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Phiale
  62. а б ((en)) Phormiskos, Louvre CA943
  63. ((en)) Ancient Greek Toys/Astragali
  64. а б ((en)) University of Oxford/Classikal Art Research Centre and the Beazley Archive/Hydria
  65. а б ((en)) American Journal of Archaeology/"Frying Pans" of the Early Bronze Age Aegean