Тиран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тираните са хора, които притежават абсолютна (неограничена) власт. Думата идва от гръцкото τυραννος ('тюраннос'). Днес думата тиран се използва в смисъл на жесток гонител, диктатор, който потъпква благополучието на своя народ, тъй като някои тирани наистина притежават тези черти. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Пол Пот, Саддам Хюсеин, Робърт Мугабе[1] и Ким Чен Ир са примери за доскорошни и бивши тирани. Тираните са жестоки владетели, които са изгубили правото да управляват.

Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В Древна Гърция тираните били онези, които свалят установения владетел от власт по неконституционен начин или пък наследяват власт, придобита по този начин[2]. Формата на управление през 10 и 9 век пр.н.е. обикновено е монархия. По-късно тя е изместена от управление на аристократични фамилии, но и те стават непопулярни към 7 век пр.н.е. Така се появява възможността амбициозни личности да завземат властта, обикновено след получаване на обществена подкрепа. Тираните се появяват в отговор на неконтролируемата власт на наследствената поземлена аристокрация.

В същото време тирани се появяват само в някои от гръцките полиси, предимно групираните около Коринтския и Сароническия заливи. В по-голямата част от Пелопонес не се появяват изобщо, а на север от Коринтския провлак тирания има само в Мегара и Атина. В историята на гръцките полиси в Халкидики и Тракия няма тирани, редки примери има и в Цикладите. Най-благоприятна почва тази форма на управление намира в Мала Азия и Сицилия[3].

В началото тази дума не носи негативен смисъл, напротив. Тираните обикновено се възкачвали на престола след народен преврат. Те често били популярни сред народа, или поне в началото на управлението си. Повечето тирани се опират на свободните граждани, които не са част от аристокрацията и някои от тях се прославят като меценати, справедливи управници и мъдреци (например Периандър от Древен Коринт или Пизистрат от Древна Атина). При Пизистрат Атина се развива в период на дълготрайно спокойствие и се превръща в един от основните религиозни центрове, като фестивалът Панатенеи става най-важното събитие в града и обединява цялото население на Атика. Синовете му, Хипий и Хипарх, от друга страна, били свалени от власт, а Хипарх – убит. Но са се съхранили и разкази за подозрителни и жестоки тирани (особено известен е тиранът на Акрагант Фаларид, който сварявал хора в меден бик). Макар в началото тиранията да има отчасти позитивно влияние, най-вече слагайки край на аристократичния произвол, то по-късно тя играе основно негативна роля в живота на обществото.

Периодът VII—VI век пр.н.е. е известен като епоха на старшите тирани. Тогава тиранията е в разцвета си. По това време са детронирани мнозина управляващи, а Персия осъществява първите нападения срещу Гърция. Много тирани се възползват от това и търсят помощ от персите за да решат проблемите с враговете си.

Някои тирани се опитват да превърнат своите държави в наследствени монархии, но никой от тях не успява да установи династия. В този смисъл, показателно е предсказанието на делфийския оракул, запитан от Кипсел, който завзема властта в Коринт: „Щастлив е Кипсел, и децата му, но не и децата на неговите деца“. В действителност, той и синът му Периандър управляват успешно, но приемникът им (племенник на Периандър) е убит, след което цялото имущество на семейството на тираните е конфискувано, а къщите им – съборени.

Към края на периода тираните изчезват в континентална Гърция, но остават в Йония (която след 540 г. пр.н.е. става персийско владение) с поддръжката на Ахеменидите и в Сицилия и Велика Гърция – поради специфичната военна обстановка. В епохата на развитата демокрация, V в. пр.н.е., отношението към тиранията вече е изцяло негативно и именно тогава термина се приближава до днешното си значение. В IV в. пр.н.е., се появяват младшите тирани, основно сред военачалниците. Сред тях най-известен е Дионисий I Стари от Сиракуза, сочен като емблематичен отрицателен пример - жесток, подозрителен и отмъстителен[3].

Впоследствие гърците, както и жителите на Римската република, стават доста по-предпазливи спрямо всеки, който се опитвал да осъществи всенароден преврат.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kirchick, James (2007, 30 Sept). Mugabe: A Tyrant from the Start. LA Times
  2. ((en))  Tyrant. // Енциклопедия Британика, 15 декември 2017. Посетен на 7 март 2018.
  3. а б ((en))  Greece. // Енциклопедия Британика, 1911. Посетен на 12 март 2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]