Тиреоидит на Хашимото
| Тиреоидит на Хашимото | |
 | |
| МКБ-11 | 5A03.20 |
|---|---|
| МКБ-10 | E06.3 |
| МКБ-9 | 245.2 |
| Мед. рубрики MeSH | D050031 |
| Тиреоидит на Хашимото в Общомедия | |
Тиреоидитът на Хашимото, известен още като хроничен лимфоцитен тиреоидит, е автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза постепенно се разрушава.[1] В началото може да няма никакви симптоми.[1] С течение на времето щитовидната жлеза може да се увеличи, образувайки безболезнена гуша.[1] При някои хора с времето се развива хипотиреоидизъм, съпроводен с наддаване на тегло, чувство на умора, запек, депресия и общи болки.[1] След много години щитовидната жлеза обикновено се свива.[1] Възможните усложнения включват тироиден лимфом.[2]
Смята се, че тиреоидитът на Хашимото се дължи на комбинация от генетични и екологични фактори.[3] Рисковите фактори включват фамилна анамнеза за състоянието и наличие на друго автоимунно заболяване.[1] Диагнозата се потвърждава с кръвни изследвания за TSH, T4 и антитиреоидни автоантитела.[1] Други състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми, включват болестта на Грейвс и нетоксичната нодуларна гуша.[4]
Тиреоидитът на Хашимото обикновено се лекува с левотироксин, metizol -thiamazole 5mg, thyrozol - thiamazole 5mg вече и в кутия по 50 таблетки не 25 таблетки до 2021г. .[1][5] Ако не е налице хипотиреоидизъм, някои лекари може да препоръчат да не се прилага лечение, докато други могат да предприемат лечение, за да се опитат да намалят размера на гушата.[1][6] Засегнатите трябва да избягват консумацията на големи количества йод, но не да го ограничават изцяло, особено по време на бременност.[1] Хирургично лечение на гуша рядко се налага.[4]
Тиреоидитът на Хашимото засяга около 5% от представителите на европеидната раса в даден момент от живота им.[3] Обикновено започва между 30 и 50-годишна възраст и е 10 пъти по-често срещан при жените, отколкото при мъжете.[1][7][8] Изглежда,[кога?] че честотата на заболяването се увеличава.[8] За първи път е описан от японския лекар Хакару Хашимото през 1912 г.[9] През 1957 г. е признато за автоимунно заболяване.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Hashimoto's Disease // NIDDK. Архивиран от оригинала на 22 август 2016. Посетен на 9 август 2016.
- ↑ Noureldine, SI et al. Association of Hashimoto's thyroiditis and thyroid cancer. // Current Opinion in Oncology 27 (1). January 2015. DOI:10.1097/cco.0000000000000150. p. 21–5.
- 1 2 Pyzik, A et al. Immune disorders in Hashimoto's thyroiditis: what do we know so far? // Journal of Immunology Research 2015. 2015. DOI:10.1155/2015/979167. p. 979167.
- 1 2 Akamizu, T et al. Hashimoto's Thyroiditis // Endotext. 2000.
- ↑ Hashimoto Thyroiditis – Endocrine and Metabolic Disorders // Merck Manuals Professional Edition. Посетен на 30 декември 2017. (на английски)
- ↑ Hashimoto Thyroiditis – Hormonal and Metabolic Disorders // Merck Manuals Consumer Version. Посетен на 30 декември 2017. (на английски)
- ↑ Hiromatsu, Y et al. Hashimoto's thyroiditis: history and future outlook. // Hormones (Athens, Greece) 12 (1). 2013. DOI:10.1007/BF03401282. p. 12–8.
- 1 2 Ralli, M et al. Hashimoto's thyroiditis: An update on pathogenic mechanisms, diagnostic protocols, therapeutic strategies, and potential malignant transformation. // Autoimmunity reviews 19 (10). October 2020. DOI:10.1016/j.autrev.2020.102649. p. 102649.
- ↑ Shoenfeld, Yehuda, Cervera, Ricard, Gershwin, M. Eric. Diagnostic Criteria in Autoimmune Diseases. Springer Science & Business Media, 2010. ISBN 9781603272858. с. 216. Посетен на 29 август 2017.
- ↑ Moore, Elaine A., Wilkinson, Samantha. The Promise of Low Dose Naltrexone Therapy: Potential Benefits in Cancer, Autoimmune, Neurological and Infectious Disorders. McFarland, 2009. ISBN 9780786452583. с. 30. Посетен на 29 август 2017.