Титаник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Титаник.

Титаник
RMS Titanic 3.jpg
Флаг White Star flaga.svg
Клас и тип Лайнер от типа „Олимпик“
Живот
Поръчан 31 март 1909
Заложен 31 май 1911
Спуснат на вода 10 април 1912
Влиза в строй 10 април 1912
Изведен от
експлоатация
15 април 1912
Характеристика
Клас Олимпик
Тонаж 46 328 бруто регистър тона
Дължина 269 m
Скорост 23 – 24 възела
Екипаж 885
Титаник в Общомедия

Титаник (RMS Titanic) е един от трите британски лайнери от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“), известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, „Титаник“ е най-големият пътнически параход в света по онова време. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, можещи да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail . По време на първият си трансатлантически рейс от Саутхемптън (Англия), Шербур (Франция), Куинстаун (Ирландия) и Ню Йорк, той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

История[редактиране | редактиране на кода]

Спасителна лодка (Notboot D) на Титаник, снимана от един пътник на Carpathia
Титаник при пробно плаване на 2 април 1912 г.

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Точният брой на българите не е установен - по данни на „Лойд“ загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.

В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландски айсберг, в същото направление (за Бостън) пътува и 6000-тонния кораб Californian (Калифорниън) с капитан Стенли Лорд. Вечерта на 14 април Калифорниън е заобиколен от ледове и е принуден да спре до сутринта. В 23:00 часа капитан Лорд нарежда по радиото да се излъчи съобщение, предупреждаващо плаващите в района кораби за опасни ледени блокове. На борда на Титаник съобщението е игнорирано и радистите Филипс и Брайд не съобщават за него на вахтения офицер на мостика (трябва обаче да се отбележи, че към 1912 г. радиото е все още техническа новост и не е станало неотменима част от навигацията на кораба). След излъчването на съобщението радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Малко по-късно същата вечер двамата наблюдатели на марса на Титаник алармират за наличие на айсберг по курса на кораба. В този момент разстоянието до него е приблизително 200 – 250 метра, а температурата на въздуха около -10  °C. Първият помощник-капитан Уйлям Мърдок, който се намира на мостика дава стандартната при подобна ситуация команда: „Ляво на борд, машини пълен назад!“. Относително лошата маневреност на кораба при скоростта му в този момент - около 24 възела обаче правят сблъсъка неизбежен – ледената скала разпаря корпуса от носа по протежение на десния борд на дължина около 90-100 метра. Интересен факт е, че при разследването на катастрофата много анализатори са на мнение, че ако корабът е бил посрещнал айсберга с носа си са щели да бъдат смачкани най-много двете носови отделения и той е щял да остане на вода. При така получената пробойна водата започва да изпълва предните шест водонепроницаеми отделения на кораба, при положение, че Титаник е в състояние да запази плавателност с не повече от четири наводнени такива. Главният конструктор на „Титаник“ Томас Андрюс уведомява капитан Дж. Смит, че потъването на кораба е само въпрос на време. Когато спускането на спасителните лодки вече е започнало капитанът все още е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Потъвайки само за около 2 часа и 40 минути, Титаник причинява смъртта на повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които в ранните часове на следващия ден са прибрани на кораба „Карпатия“.

Разследване[редактиране | редактиране на кода]

Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, е бил командван от капитан Стенли Лорд. Той не може да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Според дадените от него показания членове на екипажа на кораба в действителност са видели бели сигнални ракети и са го уведомили за това.[1] Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г., когато е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Това е корабът, наблюдаван на 4 – 5 мили и който след първите ракети загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни. Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“. Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали.

Изследване и откриване[редактиране | редактиране на кода]

Десетилетия наред се смята, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е била дълга около 90 и широка около 2 метра. Но тази пробойна вероятно е била видяна от само двама души - капитан Едуард Джон Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват с кораба.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 m. За целта те използват мини подводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че ако при строителството на „Титаник“ са били използвани нитове "best, best" (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове "best" – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, Титаник вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на натиск над 1000 kN, но са направени икономии за сметка на здравината на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

10 април 1912[редактиране | редактиране на кода]

  • 12:00 – „Титаник“ напуска пристанището в Саутхемптън
  • 19:00 – „Титаник“ акостира в Шербур (Франция)
  • 21:00 – „Титаник“ се отправя към Ирландия

11 април 1912[редактиране | редактиране на кода]

  • 12:30 – „Титаник“ акостира в Ирландия
  • 13:30 – „Титаник“ напуска Ирландското пристанище

14 април 1912[редактиране | редактиране на кода]

  • 09:00 – първо съобщение за айсберги – 42°с.ш. и 49 – 51 з.д.
  • 13:42 – второ предупреждение – 41°51′с.ш. и 49°52′з.д.
  • 13:45 – трето предупреждение – 41°27′с.ш. и 50°8′з.д.
  • 19:30 – четвърто предупреждение – 42°3′с.ш. и 49°9′з.д.
  • 21:40 – пето предупреждение – 42 – 41°25′с.ш и 49 – 50°30′з.д.
  • 23:00 – шесто предупреждение (от „Калифорниън“)
  • 23:40 – „Титаник“ се сблъсква с айсберг – 41°.6′с.ш и 50°14′з.д.

15 април 1912[редактиране | редактиране на кода]

  • 00:13 – първи подаден сигнал за помощ.
  • 00:55 – пускат втората спасителна лодка и първата сигнална ракета
  • 01:40 – изстреляна последната сигнална ракета
  • 01:55 – спусната последната 20-та спасителна лодка
  • 02:10 – изпратен последен сигнал за помощ
  • 02:17 – изгасва електричеството
  • 02:18 – „Титаник“ се разцепва на две части
  • 02:22 – „Титаник“ потъва
  • 03:30 – пристига „Карпатия“
  • 04:10 – започва качването на хората от лодките
  • 08:50 – „Карпатия“ взема курс обратно за Ню Йорк

Разпределение на пасажерите[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежност Общо Спасени Спасени в % Жертви Жертви в %
I класа 325 202 60,5 123 39,5
II класа 285 118 43,8 167 56,2
III класа 706 178 24,5 528 75,5
Персонал 908 212 23,6 696 76,4
Общо 2224 710 31,9 1514 68,1

Размери и схеми на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Titanic A-Deck english.png

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Патрик Стенсън – ЛАЙТС или одисеята на Ч. Х. Лайтолър – стр.198-201, изд. Георги Бакалов – Варна 1988 г