Титан 34D

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Титан 34D
DF-SC-83-03173 cropped.jpeg
Описание
Предназначение ракета-носител
Продължителност 1965 - 1982
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Seal of the US Air Force.svg USAF
Производител Мартин
Технически данни
Височина 50 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 723 490 кг.
Степени 3-4
Товароносимост 14 515 кг.
Гориво аерозин
Окислител диазотен тетраоксид
Оперативна история
Първи старт 30 октомври 1982
Последен старт 4 септември 1989
Стартове 15
Успешни 12
Неуспешни 3

Титан 34D (на английски: Titan 34D) — американска тристепенна ракета-носител. Шеста, последна версия на ракетата - носител Титан III.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Титан 34D е проектирана на базата на ракетата Титан IIIC. Разликата между Титан IIIC и Титан 34D е в по-мощните твърдогоривни бустери използвани в нулевата степен на последната. Използвана е за извеждане на редица сателити предимно с военно приложение. След като USAF заменят ракетата с по-мощния носител Титан IV, Титан 34D е превърната в комерсиална ракета-носител, която извежда няколко комуникационни сателита и космическия кораб на НАСА Марс Обзървър (на английски: Mars Observer). Тази модификация на ракетата е с по-голям аеродинамичен обтекател и е известна като Титан 34Ds. Между м. октомври 1982 и м. септември 1989 год. са осъществени 15 запуска, от които 12 са успешни. На разположение на конструкторите са и по-съвременните ускорителни степени IUS (на английски: Inertial Upper Stage) и TOS (на английски: Transfer Orbit Stage), които заменят при някои от мисиите ускорителния блок Транстейдж (на английски: Transtage). Подобрена е авиониката и системите за управление на полета. На 18 април 1986 год. (само три месеца след катастрофата на космическата совалка Чалънджър) става една от най-тежките катастрофи в американската аерокосмическа история. Ракетата - носител Титан 34D се взривява при опит за стартиране на разузнавателен сателит KH-9. Експлозията става само осем секунди след старта и нанася тежки повреди на кулата за стартиране. По земята се посипват горещи отломки от разрушената ракета и големи количества токсично ракетно гориво.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Нулева степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 27,56 м.
  • Максимално тегло: 251 427 кг.
  • Сухо тегло: 40 827 кг.
  • Двигатели: 2 x UA1206
  • Тяга: 5 227 kN
  • Специфичен импулс: 265 секунди
  • Време за работа: 114 секунди
  • Гориво: твърдо

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 23,99 м.
  • Максимално тегло: 139 935 кг.
  • Сухо тегло: 7 000 кг.
  • Двигател: LR-87-11
  • Тяга: 2 413 kN
  • Специфичен импулс: 302 секунди
  • Време за работа: 161 секунди
  • Гориво: аерозин 50
  • Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 23,99 м.
  • Максимално тегло: 37 560 кг.
  • Сухо тегло: 2 900 кг.
  • Двигател: LR-91-11
  • Тяга: 460,3 kN
  • Специфичен импулс: 316 секунди
  • Време за работа: 230 секунди
  • Гориво: аерозин 50
  • Окислител: диазотен тетраоксид

Трета степен - Транстейдж[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krebs, Gunter. "Titan-3D". Gunter's Space Page. Retrieved 2009-01-25.
  • Wade, Mark. "Titan". Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-01-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]