Титан 34D

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Титан 34D
DF-SC-83-03173 cropped.jpeg
Описание
Предназначение ракета-носител
Продължителност 1965 - 1982
Националност Съединени американски щати САЩ
Оператор Seal of the US Air Force.svg USAF
Производител Мартин
Технически данни
Височина 50 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 723 490 кг.
Степени 3-4
Товароносимост 14 515 кг.
Гориво аерозин
Окислител диазотен тетраоксид
Оперативна история
Първи старт 30 октомври 1982
Последен старт 4 септември 1989
Стартове 15
Успешни 12
Неуспешни 3

Титан 34D (на английски: Titan 34D) — американска тристепенна ракета-носител. Шеста, последна версия на ракетата - носител Титан III.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Титан 34D е проектирана на базата на ракетата Титан IIIC. Разликата между Титан IIIC и Титан 34D е в по-мощните твърдогоривни бустери използвани в нулевата степен на последната. Използвана е за извеждане на редица сателити предимно с военно приложение. След като USAF заменят ракетата с по-мощния носител Титан IV, Титан 34D е превърната в комерсиална ракета-носител, която извежда няколко комуникационни сателита и космическия кораб на НАСА Марс Обзървър (на английски: Mars Observer). Тази модификация на ракетата е с по-голям аеродинамичен обтекател и е известна като Титан 34Ds. Между м. октомври 1982 и м. септември 1989 год. са осъществени 15 запуска, от които 12 са успешни. На разположение на конструкторите са и по-съвременните ускорителни степени IUS (на английски: Inertial Upper Stage) и TOS (на английски: Transfer Orbit Stage), които заменят при някои от мисиите ускорителния блок Транстейдж (на английски: Transtage). Подобрена е авиониката и системите за управление на полета. На 18 април 1986 год. (само три месеца след катастрофата на космическата совалка Чалънджър) става една от най-тежките катастрофи в американската аерокосмическа история. Ракетата - носител Титан 34D се взривява при опит за стартиране на разузнавателен сателит KH-9. Експлозията става само осем секунди след старта и нанася тежки повреди на кулата за стартиране. По земята се посипват горещи отломки от разрушената ракета и големи количества токсично ракетно гориво.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Нулева степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 27,56 м.
  • Максимално тегло: 251 427 кг.
  • Сухо тегло: 40 827 кг.
  • Двигатели: 2 x UA1206
  • Тяга: 5 227 kN
  • Специфичен импулс: 265 секунди
  • Време за работа: 114 секунди
  • Гориво: твърдо

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 23,99 м.
  • Максимално тегло: 139 935 кг.
  • Сухо тегло: 7 000 кг.
  • Двигател: LR-87-11
  • Тяга: 2 413 kN
  • Специфичен импулс: 302 секунди
  • Време за работа: 161 секунди
  • Гориво: аерозин 50
  • Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина: 23,99 м.
  • Максимално тегло: 37 560 кг.
  • Сухо тегло: 2 900 кг.
  • Двигател: LR-91-11
  • Тяга: 460,3 kN
  • Специфичен импулс: 316 секунди
  • Време за работа: 230 секунди
  • Гориво: аерозин 50
  • Окислител: диазотен тетраоксид

Трета степен - Транстейдж[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krebs, Gunter. "Titan-3D". Gunter's Space Page. Retrieved 2009-01-25.
  • Wade, Mark. "Titan". Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-01-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]