Титли (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Титлите на аристокрацията в България са оформяли широка система адекватна на сложната държавна организация и йерархията в страната. Те имат своите аналогии в сродните добре развити държавни структури в съответната епоха и носят отпечатъка на културното влияние, към което гравитират управляващите кръгове. През трите български царства тази система се развива и като наименования се променя съществено спрямо всяко предходно царство. Общото е, че и трите царства са унитарни централизирани държави управлявани от монарха стоящ на върха на стълбица от титли и рангове, включително религиозни, а в паганистичния период той, подобно на римския император, е и върховен понтифекс.

През Първата Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

През Първата Българска държава 680 – 1018 г., в периода до приемането на християнството за държавна религия в 865 г. йерархията е доминирана от тюркската и тюркско-иранска титулатура на сановете и длъжностите, и както е характерно за тази система, а и за епохата на ранното средновековие въобще, сановете на държавните и административно-военни длъжности преобладават над родово наследствените, макар и те да имат своето съществено място. Жреческото съсловие също заема своето място в държавата по време на мир и на война. След приемането на християнството се появява широко разгърнатата структура на духовническите титли, а изчезват паганистичните такива. Процесът на навлизане на ромейски практики и титулатури, който започва с коронясването на Тервел за кесар, става ясно забележим при Крум и Омуртаг, и вече е мощен и необратим, макар много от старите титли да продължават да съществуват неотклонно до 1018 г.

През Втората Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

През Втората Българска държава, старата титулатура е фактически напълно заменена с ромейска, запазени са само титлата на владетеля – Цар (Цясър), общото титулуване на аристокрацията, леко променено от боили на боляри и неособено разпространената титла Бан, която си остава такава и през този период, също званието ватах известно от 986 г., а рангът на титлата княз, с някои изключения, главно за руски князе дошли в България, е сведен до нивото на старейшина и кмет. Отредените цветове за царя са пурпурно и червено и златна везба, са севастократора – синьо и лилаво и сребърна везба, за деспота – зелено, за логотета – жълто. Разпространяват се титлата „господин“ с която се титулуват както поземлените феодали, така и царят и титлата „Войвода“ за военните командири и управители, превърнали се впоследствие също в поземлени феодали, някои от които, като тези отвъд Дунав, успяват да се изравнят със деспотите и да са само номинално зависими от централната власт. С поробването на царството от турците всичко е унищожено, те налагат своите ориенталско-ислямски, а българската корона, макар и само номинално, преминава към Унгария и от нея в Австрийската императорска титулатура.

През Третата Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

С възстановяването на държавата на Българите в ХIХ в., тя официално първоначално е васално княжество и освен княза фактически няма своя титулувана аристокрация, макар Фердинанд I да прави опити за създаването на придворен живот, но освен за царстващата фамилия, конституцията не дава възможност за официалното образуване на благородническо съсловие, положението не се променя и след обявяването на България за царство, с изключение на владетелския титул, чак до обявяването на републиката в 1946 г. Такова е то и понастоящем, единствените легитимни български аристократични титли днес са тези на бившето царско семейство, но те са напълно виртуални и само на книга, и изпразнени от всякакво реално съдържание. В последно време БПЦ с неособено каноничното удостояване с титлата Архонт отговаря на настроенията за запълване на тази празнина.

Исторически преглед на титлите в българската държава[редактиране | редактиране на кода]

Период Титла Варианти, аналози и бележки Други страни където е възприета
Първа Българска държава хан Кхан, Кан, – вожд на племето, Кана Сюбиги, Ювиги хан – велик хан – глава на племенния съюз и държавата Повсеместно у Монголо-Тюркските народи и страни
Цар император, цезар, кесар – Тервел и българските владетели след 917 г. по-късно Русия и 2-ма (1346 – 1371) в Сърбия
Княз българските владетели в периода 865 – 917 г., членовете на царстващата фамилия, славянските вождове (също титуловани „рига“), принц, архонт, херцог, емир, султан, хан всички славянски страни
Кавхан помощникхан, пръв министър, споменава се боил-кавхан – главен боил,
Канартикин престолонаследник, кронпринц
Комит комес, крупен областен управител – губернатор на един от 10-те комитата на които е рзделено царството, княз, херцог, граф (cont), дук, емир, конетабъл, констабъл, произхожда от римската титла Comes под различи форми в цяла Европа
Таркан висш служебен аристократичен ранг – управител, командир, областен управител, началник гарнизон, съдия, генерал, граф, везир. Според длъжността има и разновидности – боила-таркан, хан-таркан, бори-таркан, зера-таркан, олгу-таркан, калу-таркан, жупан-таркан
Колобър коловър, жрец, хан-боил-колобър – първи жрец (понтификс) паганистичен патриарх, ичиргу-колобър – главен жрец, паганистичен епископ, багатур-боила-колобър – военен жрец
Челник висш военен ранг еквивалентен на стратег, командващ армия
Миник държавен аристократ, военоначалник завеждащ конюшните
Копан висш военен аристократичен дворцов ранг – генерал, паша
Сампсис Усампсис, дипломат – официален пратеник, посланик, емисар, пълномощен министър, легат
Боил Болярин, базова българска аристократична титла – предводител на род, поземлен феодал, придворен аристократ, граф, барон. Според длъжността и ранга има и разновидности: ичигру-боил (чъргубиля) главен боил трети в йерархията след кавхана, зитко-ичигру-боил (зиткомир), боил-кавхан, боила-таркан, юк-боил, велики боили – членове на държавния съвет, столични (вътрешни) боили – придворна аристокрация, външни боили – поместни феодали Русия, Сърбия, Румъния
Жупан българска аристократична титла с аварски произход, управител на крепостен или поземлен район – жупа (понякога славянска племенна област), барон, княз, старейшина, бег, бей. Има и разновидности: жупан-таркан, пиле-жупан, тортуна-пиле-жупан Унгария, Сърбия, Босна, Хърватия, Румъния
Бан българска аристократична титла сродна или дериват от Жупан, управител на крепостен или поземлен район – барон, княз, бег Унгария, Хърватия, Сърбия, Босна, Румъния
Багаин среден ранг българска аристократична титла – военен аристократ, барон. Според командния ранг има и разновидности – игигру-баганин, юк-багаин, сети-багаин, бири-багаин, багатур-багаин
Хранени люде дворцова аристокрация, придворни
Кандидат нисш придворен аристократ, хранен човек, от ромейското κανδιδᾶτος (кандидатос) – дворцов гвардеец с аристократичен ранг под ди-ипат и над спатарий Византия
Багатур низша българска аристократична титла – заслужил военен, придворен аристократ, рицар, кавалер, витяз. Според спесификата има и разновидности – хана-багатур, багатур-багаин, ало-багатур, чепа-багатур, багатур-боила-колобър Русия (богатир)
Ватах предводител на опълченска дружина, дребен началник, главен майстор, Румъния
Чигот войн, мечоносец, гвардеец, лебгвардеец Унгария (чикош – със значение конник, коняр)
Бат почетна българска титла – старши брат, бай, бей, господин, старейшина, архонт Русия, Украйна (батьюшка, батька, батька атаман, батьюшка Царь)
Хаган Гаган, „хан на хановете“, рядко споменавана титла за български ханове и кавхани възможно под влияние на покорените от Крум авари, на хазарския или на Тюркския хаганат, на когото прабългарите били васали Тюркските държави
Църковни санове след покръстването стават част от държавната йерархия, повечето са възприети директно от Византия – Патриарх, екзарх, архиепископ и епископ, митрополит, игумен, синкел, презвитер, иподякон, дякон, скриптор и т.н. и чисто българските по име санове: „пастир“, „Църковник на всички български църкви“, „черноризец“, „учител“, „поп“, „отец“, „инок“, „пустинник“ (отшелник, стълпник, постник), „четец“, „певец“ и др. източно-православните страни (българските в Русия, Украйна, Сърбия, Босна и Румъния)
Титли от византийската система на ранговете и званията още Тервел е провъзгласен за Кесар, други титли като Кандидат, Стратег и Архонт намират епизодично място в България например при Крум и Омуртаг но същинското им навлизане започва след приемането на християнството и особено след като Симеон велики се обявява за цар, дори при цар Петър I те обаче съществуват заедно със старите, рангът „кавхан“ на Георги Сурсувул например не е изместен от възприетата титла логотет.
Византийско владичество 1018 – 1185 – византийска система на ранговете и титлите Голямата част от българската аристокрация приема ромейски рангове като магистър, патриции, стратег, зости и т.н.
Втора Българска държава Цар император, автократор, самодържец – българският суверен по-късно Русия и 2-ма (1346 – 1371) в Сърбия
Съцар „младши Цар“, съуправител на старши титулярния цар, подобно на тетрархията – 2 Августи + 2 Цезари в късния Рим, обикновено престолонаследника управлява заедно с баща си, но Иван Александър реално разпокъсва държавата
Господин Господар, „благороден мъж“ – аристократ, феодал (включително суверена) Румъния, Сърбия, Босна, Русия
Болярин властел, основна общта титла на българска аристократична титла – поземлен феодал, придворен аристократ, граф, барон. столници (столични) боляри – придворна аристокрация и поместни феодали, вилики боляри и мали боляри Русия, Сърбия, Румъния
Войвода Военен командир, управител, феодал, граф, барон Румъния, Сърбия, Босна, Русия, Украйна, Литва, Полша
Велик Войвода командващ армията помощник и заместник на главнокомандващия (главнокомандващ е Царя), началник генералния щаб, военен министър, протостратор, фелдмаршал Румъния, Сърбия, Русия, Украйна, Литва, Полша
Бан българска аристократична титла сродна или дериват от Жупан, управител на крепостен или поземлен район, например отбраната на София от турците се командва от бан Янука – барон, княз, граф Унгария, Хърватия, Сърбия, Босна, Румъния
Княз значението е сведено до „кнез“ – старейшина, кмет, с малки изключения истински князе са предимно руски благородници заселили се в Българското Царство Сърбия, Босна, Румъния
Комес с коне (комес табулус) Kомит с коне, висш кавалерийски командир, конетабъл Византия, Западна Европа
Сардар военен командир, конник, офицер Ориента
Находник Изгончия, Апокрисиар – царски пратеник Византия
Ватах финансов и административен дребен началник, съдебен надзирател, предводител на селска дружина, главен майстор Румъния
Урбарар главен рудар, главен майстор, рударски началник надзирател Саксония Трансилвания
Дворцови звания:
  • Царски писар (Тайник) – личен царски секретар и пазител на печатите за царските грамоти;
  • Царски оръжейник (спатар);
  • Царски коняр и седлар (чикош, комес стабулус, двалма, ипофорос, авенарий, конетабъл, ескуайър);
  • Управител на царските хамрари, изби и пр. (келар, стопанин);
  • Ключар – отговаря за външната охрана на царските покои;
  • Постелник – отговаря за царската спалня, за уюта и сигурността в нея (килиот, кубикулар), камерхер;
  • Чашник (Велик виночерпец) епикерний (пинкернис) – царски главен виночерпец, организира пиршиствата;
  • Столник – близък по своите задължения до чашника. грижи ce за царската трапеза, възприета с това име и в царския двор на Русия;
  • Крагуяр (соколар) и Псар (кучкар) – царски ловджии
данъчни и ангариини десектар, топщикал, винар, житар, сенар, свиния, овчия, бирник (бирчия), митат (митар), градар, повар – данъчни и ангарийни на Царя и на Дука (или съответния местен крупен феодал)
кооптирана византийска титулатура
  • севастократор – втори след царя, обикновено най-близък родственик, управлява важна и голяма област, вицекрал;
  • деспот – крупен полунезависим или независим поземлен феодал, херцог, граф;
  • Велик логотет – пръв министър на царя, еквивалент на кавхана от ПБИ;
  • Протовестиарий – финансов министър, ковчежник на хазната;
  • Велик примикюр – началник на двореца, хоф маршал, отговаря за дворцовия протокол, но и за охраната на двореца, царя и негово семейство, дворцовата стража и т.н.;
  • Протосеваст – първи (старши) севаст;
  • Севаст – управител област (хора);
  • Дук – управител на област с равен или по-нисък ранг от севаста;
  • Катепан – (жупан), управител на катепанат (катепанакион) част от хората;
  • Кефалия – управител на град, градоначалник на крепост,;
  • Кастофилакс (хастрофилакс) – военен началник на крепост, командващ гарнизона;
  • Протостатор – генерал, военнокомандващ, командва и тиловата част, аналог на великия воевода;
  • Стратор – началник кавалерията;
  • Алагатор – командир на конна сотня (ескадрон);
  • Логотет – министър;
  • Протоспатарий – генерал;
  • Протокилиот (протокилийник) – управляващ покоите на царя и царски адютант (фигеладютант), отговаря за сигурността на царя;
  • Спатарий – офицер, гвардеец, царски телохранител, царски оръженосец, почетен чин в дворцовата стража (караул), пазител на царския меч и палица (жезъл, боздуган) и царската оръжейна, лейбгвардеец;
  • примикюр – финансов и административен началник;
  • практор, аподохатор, перперак – данъчни и ангариини на Царя и на Дука (или съответния местен крупен феодал);
  • Вестиарий (вестарий) – отговарящ за дворцовите гардероби, пазител на багрениците (порфири), златотъканите (сърмени), везани с бисер одежди, препаски, сокаи и въобще на облеклата в двореца, на личните вещи, на даровете и натуралните данъци лично за царя и домашен ковчежник, царски иконом
  • и т.н.
Православните страни
Църковни санове Патриарх (Патрик), архиепископ, примас, епископ, митрополит, архимандрит, игумен, протосингел и синкел, протопрезвитер и презвитер, архидякон, йеродякон, протодякон и дякон, йеромонах, схимонах и монах, протоиерей и иерей, изограф, граматик и т.н. и чисто българските по име: „пастир“, „предстоятел“, „владика“, „настоятел“, „свещеник“, „поп“, „отец“, „старец“, „инок“, „отшелник“ (пустинник, стълпник, постник), „четец“, „певец“ и др. източно-православните страни (българските в Русия, Украйна, Сърбия, Босна и Румъния)
Османско владичество Цар титлата носи Шишман III когато в 1598 българите освобождават Търново от поробителя, в годините на владичеството българите наричат турския султан „Цар“, въпреки че той унищожил и поробил България не се обявява за владетел на българите и никога не приема българската корона, а тя е оставена на Австрийският император – Свещената Римска Империя Русия
Крал титлата е легитимно носена в 1688 – 1689 от родопския войвода Карпош, дадена му като васал в освободените западни български земи от императора на Свещената римска империя у който номимално преминава българската корона след поробването на България от турците Европа
Войвода Военен главатар, местен знатен, също християнски велможа в османската йерерхия, длъжностно лице, натоварено с управлението на султански хасове или държавни приходоизточници, по някое време през владичеството и след Танзимата от средата на XIX век. така се нарича управителя на Търново Славянските страни, Унгария, Влашко и Молдова, Литва
Ктитор, Болярин, Велможа български големци и „богаташи“ посочени в летописа при пренасянето на мощите Св. Иван Рилски в 1469 г. Славянските страни
Жупан Велможа, като жупанът Богдан в Никопол през 1469 г. и жупан Драгомир Манев през 1476 г. в Търговище Славянските страни
Генерал Страхил войвода съкомандващ областта и отбраната на Ниш 1689 – 1690, има ранг на генерал в австрийската армия, ръководи български, австрийски и унгарски сили, участва в настъпението към Видин, превзема Кюстендил Европа
Капитан в годините на владичеството званието носят редица българи като кап. Георги Мамарчев, кап. Петко Войвода, капитан Дядо Никола, беломорския корсар Марин Българина и пр. Европа
Господин първенец светско или духовно лице Източноправославните славянски страни и Румъния
Княз Кнез, Бан, Мухтар – кмет с призната от турците власт, но също и феодал какъвто е бан Михаил Шишман посечен в 1493 г. от султан Баязид ІІ в София където „поставил турска войска“ преди похода срещу Албания, а княз Фружин със синовете си Станислав, Стойко и Стоян е „мюселем“ на района от Пирот до Свърлиг в 1456 г., известен е и Търновският княз Ростислав Стратимирович в 1686, кнезовете на Чипровци (полуавтономни 1611 – 1688) и тези в северозападните български земи, също българи на висша турска служба (Паши) като губернатора на о. Самос княз Стефан Богориди, княз Алеко Богориди или княза на Молдова Никола Богориди
Ватах водач на дружина, главен мастор рудар, надзирател, съдебен чиновник пристав
Османска система Официалните рангове везир и паша, бей, ага, ефенди и пр. са запазени само за ислямския поробител и единствено ренегати християни имат неголям шанс да се домогнат до някои от тях Мюсюлманските страни
Бей среден ранг турски аристократ и управник, Княз, Херцог, титлата носят и българи християни като Димитраки бей Теодоров и Стефанаки бей Теодоров от Тулча, титлата придобиват и мнгогобройни потурчени българи, като се почне от Искандер-Александър, сина на цар Иван Шишман и се стигне през Ибрахим Шишман паша до Агуш бей от с. Могилица Смолянско, баща на капитан от османският флот в Бяло море, в ХIХ век и различни други по-късно, впоследствие е неглежирана до популярното „Бай“ Османска империя
Ага среден ранг турски феодал и поместен управник, граф, барон, титлата носят и българи християни като агите на Факия от 1512 кагато Печо чалталъ получава титлата лично от султан Селим I заедно „висок калпак“ и чанта „с особени белези“ за оказаната му помощ да завземе трона, през Маринчо Страшния] – удостоен в 1709 от шведския крал Карл XII „с лента през рамо със син шар“ отговаряща на херцогско достойнство), до Печо Шетана, който в 1762 се отказва от нея, титлата получават и голям брой потурчени българи Османска империя
Бинбаши Хилядник, полковник, званието със или без санкцията на османците са носели и българи като Сава Бинбаши, Кондо Бинбаши, Здравко Бинбаши, Миленку Стойков бинбаши, бинбаши Ганчо, бинбаши Слави, Младенчо бинбаши, хаджи Манов бимбаши, бинбаши Танку Циганина, Таца бинбаши и др. Османска империя
Спахия(войвода) турски служебен военноповинен феодал или дребен васал, явяващ се със свой малък отряд при свикване на аскера, конник, кавалер, рицар, званието в ХV и ХVII век имат и български феодали – войводи, боляри, велможи съхранили привилегиите си след османското завоевание като Радич „български воевода в София“ 1413 – 1454, болярите Радослав Мавър (1476) и Радивой (1493) също в София, войводите на Ловеч Станко и Кусам управлялали Ловеч до не по-късно от 1474, когато крепостта му е превзета от Синан паша, разни други дребни спахии-християни в Никополския и Ломския санджак, болярина Тодор Балина в Никопол, „първи благородник на Никополския санджак“ в 1596, князете на Кратово Димитър, Георги, Андрея и Никола 1536 – 1624 г., до края на ХV век тази българска аристокрация е практически ликвидирана или потурчена, а до средата на ХVII и последните ѝ незначителни остатъци са напълно унищожени от поробителя Османска империя
Чорбаджи Чорбаджия, Господар, чифликчия, бегликчия, джелепин (браничар), домбазин, газда, чокой, боерин – християнин поставил се в услуга на властта, с административни отговорности в данъчно облагане (откупвач и събирач на данъци за султана), доставчик на аскера, дивана и държавата, прнивлечен в системата на местното управление и съд, обикновено, но не задължително, член на християнския селищен елит от едри собственици земевладелци, търговци, лихвари, скотовъди и манифактуристи, номинално е офицерски чин в еничарския корпус еквивалентен на полковник Османска империя
Баш Башия, Баши – предводител, глава, началник: уста-башия и еснаф-башия (на масйторите), чорбаджи-башия, на помощното военнозадължено християнско население – войнуган-башия, доган-башия, дервенджи-башия, мартолос-башия, фенерския патриарх – милетбаши и т.н. Ориента
Уста Майстор, Занаятчийски ръководител Османска империя
Кехая Началник, Управител Османска империя
Ефенди Господин, грамотен господар, летенант, универсално уважително обръщение към султана, административната аристокрацията и професионалистите лекари и др., учените, жените и чужденците, включително немюсюлмани Османска империя
Хаджи Почетна титла на светските лица християни поклонили се на Божи гроб и мусюлмани извършили хадж до Мека Османска империя
Църковни санове екзарх, архиепископ и епископ, митрополит, игумен архимандрит, протосингел и синкел, протопрезвитер и презвитер, архидякон, йеродякон, протодякон и дякон, йеромонах, схимонах и монах, протоиерей и иерей, зограф (иконописец, образописец), граматик, епитроп и т.н., оригинално българските по име: „пастир“, „предстоятел“, „духовник“, „владика“, „настоятел“, „свещеник“, поп, „отец“, „старец“, „инок“, „отшелник“ (пустинник, постник), „четец“, „певец“ и др. източно-православните страни (българските в Русия, Украйна, Сърбия, Босна и Румъния)
Трета Българска държава Княз Принц, управляващият България 1878 – 1908 г., членовете на властващата фамилия Русия, Сърбия, Румъния
Цар държавният глава 1908 – 1946 г. Русия
руски и западноевропейски благороднически титли някои българи удостоени с чужди титли и чужденци предимно хора от двора на владетеля и руски дворяни, цар Фердинанд въвежда разни дворцови титли – хоф маршал, фигел адютант, придворни дами и пр., но те заедно с чуждите титли не придобиват конституционно легитимен характер и освен тези на чуждите пратеници, си остават салонни Европа
Църковни санове Патриарх, екзарх, архиепископ и епископ, митрополит, архийерей наместник, игумен архимандрит, протосингел и синкел, ставрофворен свещеноиконом, протопрезвитер и презвитер, архидякон, йеродякон, протодякон и дякон, йеромонах и монах, протоиерей и иерей, архонт и т.н., оригинално българските по име: „пастир“, „предстоятел“, „владика“, „настоятел“, „свещеноиконом“, „иконом“, „свещеник“, „поп“, „отец“, „старец“, „инок“, „отшелник“ (пустинник, постник), „четец“, „певец“ и др. източно-православните страни (българските в Русия, Украйна, Сърбия, Босна и Румъния)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]