Титмар (Лужица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Титмар II фон Лужица (на немски: Thietmar II von Lausitz); * ок. 990; † 10 януари 1030) от род Билунги е маркграф на Марка Лужица (1015 – 1030) и граф в Швабенгау и Нордтюринггау.

Той е единственият син на маркграф Геро († 1015) и съпругата му Аделхайд.[1] Внук е на Титмар I, маркграф на Нордмарк, Майсен и Мерзебург, и на Сванхилда Билунг Саксонска, дъщеря на херцог Херман Билунг и Ода Саксонска.

През 1015 г. Титмар наследява баща си, който е убит в поход в Полша. Той загубва 1018 г. части от Лужица на Полша. През 1015 г. се бие против претенциите на граф Зигфрид († сл. 1030), синът на маркграф Ходо I от Лужица, и с помоща на император Хайнрих II има успех. Той помага на императора и на първите немски селища.

Погребан е в манастир Хелмерсхаузен. Наследен е от единственият му син Одо II (Ходо II).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Титмар се жени и има две деца:

  • Одо II или Ходо II († 1032), маркграф на Лужица (1030 – 1032), с него фамилията се прекратява
  • Ода (* ок. 1015, † 1068), омъжена I. за Вилхелм III († 1039), граф на Ваймар, II. за граф Дедо II фон Ветин (I) († 1075), който става 1046 маркграф на Лужица. [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Thompson, James Westfall: Feudal Germany, Volume II. New York: Frederick Ungar Publishing Co., 1928.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thietmar , fmg.ac
  2. Wettin 1, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]