Тит Ливий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит Ливий
римски историк
Тит Ливий 
Роден: ок. 59 пр.Хр.
Патавия, Италия
Починал: ок 17 г.сл.Хр
Патавия, Италия

Тит Ливий (на латински: Titus Livius) е сред най-известните римски историци.

Автор е на труда Ab Urbe Condita („От основаването на града“), описващ основаването и историята на Рим, на незапазени историко-философски диалози и на риторически произведения в епистоларна форма. Целият труд Ab Urbe Condita се е състоял от 142 книги, но от тях до нас са достигнали 35 напълно запазени.

Ливий произхожда от състоятелно семейство от Патавия (днешна Падуа, Северна Италия) и в ранната си младост отива в Рим където получава добро образование, след което се занимава с философия, история и риторика. Известно е, че той ръководи занятията на бъдещия император Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заема приятелството му с Август, който се възхищава на книгите му, без да отчита техния републикански дух. Въпреки, че го свързвали близки отношения с Август, Ливий не взема дейно участие в политическия живот. В младежките си години Ливий пише философски диалози, които не са достигнали до нас. След 27 пр.н.е. Ливий започнал работа по фундаментален труд по историята на Рим, който е в 142 книги (по съвременните стандарти около 15-20 тома среден размер). Над нея работи до смъртта си и в изложението стига до смъртта на Друз (9 пр.н.е.). В оцелелите книги има около 40 речи на исторически и полулегендарни фигури. За Ливий с уважение се изказват и Сенека, Квинтилиан и Тацит, а неговите трудове са използвани от Валерий Максим, Аней Флор, Лукан и Силий Италик.

Външни препратки[редактиране | edit source]