Тит Лукреций Кар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит Лукреций Кар
(Titus Lucretius Carus)
философ
Роден ок.99 пр.н.е.
Починал ок.55 пр.н.е.
Философия
Регион древноримски философ
Школа Епикурейство
Основни интереси Метафизика, Етика
Тит Лукреций Кар в Общомедия

Тит Лукреций Кар (около 99 г. пр.н.е. - 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ. Последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. Автор на обемистата философска поема „За природата на нещата“ (De rerum natura) в 6 книги, общо над 7000 стиха. [1] Предполага се, че е принадлежал към знатния род Лукреции; бил е добре образован и запознат с живота на римския елит. Оказал е осезаемо влияние върху поети като Вергилий и Хорации. В ХVв., след близо хилядолетно отсъствие, книгата му е преоткрита и изложенето в нея става съществен елемент от разгръщането на Ренесанса. Тъй като отхвърля идеите за божия промисъл и безсмъртие на душата, Лукреций остава неприемлив за множество хора с религиозни възгледи[2].

  • Лукреций Кар, Тит, За природата на нещата; Прев. от лат. Марко Марков, София : Наука и изкуство, 1950 ( 2ро изд. 1971), 239с.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Антична Литература, съст. Богданов Б. и Николова А., София: П.Берон, 1988
  2. Така Йероним Блажени, няколко века по-късно, без да посочва източници, пръв пише, че Лукреций страдал от пристъпи на умопомрачение и се самоубил.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за