Тит Лукреций Кар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит Лукреций Кар
Titus Lucretius Carus
древноримски философ

Роден
Починал
Философия
Епоха Елинистична философия
Школа Епикурейство
Интереси Метафизика, Етика
Идеи атараксия, клинамен, материалност на душата
Текстове За природата на нещата
Повлиян Емпедокъл, Епикур
Повлиял
Тит Лукреций Кар в Общомедия

Тит Лукреций Кар (на латински: Titus Lucretius Carus, * около 99 г. пр.н.е., † 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ. Последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. Автор на обемистата философска поема „За природата на нещата“ (De rerum natura) в 6 книги, общо над 7000 стиха, издадена от Марк Тулий Цицерон.[1][2]

Предполага се, че е принадлежал към знатния род Лукреции; бил е добре образован и запознат с живота на римския елит. Оказал е осезаемо влияние върху поети като Вергилий и Хораций. През ХV в., след близо хилядолетно отсъствие, книгата му е преоткрита и изложеното в нея става съществен елемент от разгръщането на Ренесанса. Тъй като отхвърля идеите за божия промисъл и безсмъртие на душата, Лукреций остава неприемлив за множество хора с религиозни възгледи[3].

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Лукреций Кар, Тит, За природата на нещата; Прев. от лат. Марко Марков, София : Наука и изкуство, 1950 ( 2ро изд. 1971), 239с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.zeno.org/Philosophie/M/Lukrez www.zeno.org/Philosophie/M/Lukrez
  2. Антична Литература, съст. Богданов Б. и Николова А., София: П. Берон, 1988.
  3. Така Йероним Блажени, няколко века по-късно, без да посочва източници, пръв пише, че Лукреций страдал от пристъпи на умопомрачение и се самоубил.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за