Тихвинско гробище
Тихвинското гробище (на руски: Тихвинское кладбище) се намира в Александро-Невската лавра, в Санкт Петербург, Русия.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Лазаревското гробище на Александро-Невската лавра е препълнено и е решено да се отдели нов участък за погребения. Гробището, първоначално наречено Ново-Лазаревско, е отворено през 1823 година. През 1869 – 1871, в северната му част е издигната църква за опяване на покойните, осветена в името на чудотворната икона на Тихвинската Богородица. Парите за строителство на храма, във византийско-руски стил, са дарение от търговците Полежаеви, за чиито семейства се отделят 20 парцела с по 13 гробни места. В 1876 година Ново-Лазаревското гробище е преименувано в Тихвинско. Храмът е закрит в 1931 година и превърнат в пощенска станция.
През годините 1935 – 1937, съветската власт осъществява реконструкция и препланировка на гробището (архитекти Е. Н. Сандлер и Е. К. Реймерс), във връзка с организаране на така наречения „Некропол на майсторите на изкуствата“. В новосъздадения „мемориален парк“ от други гробища на града (Фарфоровско гробище, Митрофаниевско гробище (унищожено заедно с храмовете), Малоохтинско православно гробище, Виборгско римокатолическо гробище (унищожено), Смоленско православно гробище, Смоленско лютеранско гробище, Смоленско арменско гробище, Волковско православно гробище, Волковско лютеранско гробище, Новодевичо гробище и Николско гробище) са докарани около 60 надгробни плочи и паметници, обявени за исторически и художествени ценности. В същото това време на самото Тихвинско гробище се унищожават много гробове, които, по мнението на тогавашните власти, „не представляват никаква ценност“[1].
Днес в некропола са представени паметници, издигнати в периода от втората половина на 19 век до наше време, при явно преобладаващи от края на 19 век и началото на 20 столетие. За тях е характерен образният монументализъм, свойствен на руския класицизъм от епохата на неговия разцвет. Паметниците нерядко се отличават с усложнена композиция, наситена с второстепенни детайли, а портретите – със стремеж към натуралистично изобразяване на личността. Паметниците донякъде са групирани според творческата близост на персонажите. Уточнението, дали паметникът е на гроб или е кенотаф, отсъства.
Измежду авторите на паметниците се срещат имената на С.И. Витали, П.П. Галберг, И.Я. Забело, В.А.Гинцбург, Н.А. Беклемишев, Иван Лаверецки, Александър Теребеньов, И.И. Беноа, И.Е. Горностаев, А.В. Лансере, Алексей Шчусев и други.
Дълги десетилетия след погребението през 1966 година на Николай Черкасов гробището се счита затворено. Единствени изключения са направени за праха на композитора Александър Глазунов, пренесен от Франция през 1972 година, и Георгий Товстоногов, погребан там през 1989 година.
Знаменитости[редактиране | редактиране на кода]
В поместената по-долу таблица са представители на руско-съветската интелигенция. Тук се намират гробовете и паметниците на композитори, художници, писатели, актьори и актриси, творци в балетното изкуство, режисьори, скулптори, историци, политици и други.
| Име | Роден (а) |
Починал (а) |
Занятие |
|---|---|---|---|
| Александър Бородин | 1833 | 1887 | композитор |
| Александър Глазунов | 1865 | 1936 | композитор |
| Александър Даргомижки | 1813 | 1869 | композитор |
| Александър Иванов | 1806 | 1858 | художник |
| Александър Серов | 1820 | 1871 | композитор |
| Анатолий Лядов | 1855 | 1914 | композитор |
| Антон Аренски | 1861 | 1906 | композитор |
| Антон Рубинщайн | 1829 | 1894 | композитор |
| Архип Куинджи | 1841 | 1910 | художник |
| Борис Кустодиев | 1878 | 1927 | художник |
| Василий Андреев | 1861 | 1918 | композитор |
| Василий Демут-Малиновски | 1779 | 1846 | скулптор |
| Василий Жуковски | 1783 | 1852 | поет |
| Вера Комисаржевска | 1864 | 1910 | актриса |
| Владимир Стасов | 1824 | 1906 | музикален и художествен критик |
| Георгий Товстоногов | 1915 | 1989 | театрален режисьор |
| Дмитрий Бортнянски | 1751 | 1825 | композитор |
| Евгений Баратински | 1800 | 1844 | поет |
| Екатерина Корчагина-Александровска | 1874 | 1951 | актриса |
| Иван (Джовани) Витали | 1794 | 1855 | скулптор |
| Иван Крамской | 1837 | 1887 | художник |
| Иван Крилов | 1769 | 1844 | поет, баснописец |
| Иван Шишкин | 1832 | 1898 | художник |
| Иля Гинцбург | 1859 | 1939 | скулптор |
| Мариус Петипа | 1818 | 1910 | балетмайстор |
| Милий Балакирев | 1837 | 1910 | композитор |
| Михаил Иванович Авилов | 1882 | 1954 | художник |
| Михаил Глинка | 1804 | 1857 | композитор |
| Модест Мусоргски | 1839 | 1881 | композитор |
| Николай Карамзин | 1766 | 1826 | историк, литератор |
| Николай Римски-Корсаков | 1844 | 1908 | композитор |
| Николай Черкасов | 1903 | 1966 | актьор |
| Осип Петров | 1806 | 1878 | оперен певец |
| Пьотър Вяземски | 1792 | 1878 | поет |
| Пьотър Клодт | 1805 | 1867 | скулптор |
| Пьотър Чайковски | 1840 | 1893 | композитор |
| Фьодор Бруни | 1799 | 1875 | художник |
| Фьодор Достоевски | 1821 | 1881 | писател |
| Цезар Кюи | 1835 | 1918 | композитор |
| Юрий Лисянски | 1773 | 1837 | мореплавател |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тихвинское кладбище“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |