Тих бял Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тих бял Дунав
патриотична песен на Иван Караджов
Езикбългарски
КомпозиторИван Караджов
Автор на текстаИван Вазов

„Тих бял Дунав“ е популярна българска патриотична песен в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през р. Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов. Музиката е на Иван Караджов.[1] По тази песен е създаден Ботев марш с композитор Георги Безлов.[2]

Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година „...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...“, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. в Солун от революционера, общественик и учител Иван Караджов, заради което е преследван от османските власти.

Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Целият текст на песента е поместен в Уикиизточник.

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Мелодия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4
  2. Ради Радев за Ботев марш