Тициан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тициан
Tiziano Vecellio
италиански художник
Titian - Self-Portrait (detail) - WGA22979.jpg
Роден
около 1490 г.
Починал
27 август 1576 г. (86 г.)
Венеция, Италия
ПогребанВенеция, Италия

Религиякатолицизъм
НаградиОрден на златната шпора
Кариера в изкуството
Стилживопис
ЖанрАкт, историческа живопис, Портрет
АкадемияВенецианска школа
УчителиДжовани Белини, Джорджоне
НаправлениеВенецианска школа,[1] Зрял ренесанс[1]
ПериодКъсен ренесанс
Известни творби„Трънен венец“ „Венера Урбинска“ „Папа Павел III и неговите внуци
ПовлиянДжовани Белини, Джорджоне
НаградиОрден на златната шпора
Тициан в Общомедия
Гробницата на Тициан във Венеция.

Тициано Вечели или Вечелио (на италиански: Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio; * 1488/1489, Пиеве ди Кадоре, † 27 август 1576, Венеция), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс. Обикновено приживе е наричан ди Кадоре от името на рожденото му място, а също и Божествения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никой не знае коя е точната рождена дата на Тициан. В писмо, адресирано до Филип II, художникът твърди, че е роден през 1474 г., но това е малко вероятно. Други автори, съвременници на Тициан, варират с предположенията си – от 1473 до 1482 г. Според днешните учени най-вероятно е да е роден след 1490 г. Тициан е по-големият син в четиричленното семейство на Грегорио и Лучия Вечели. Баща му Грегорио е виден съветник, войник, управител на замъка на Пиеве ди Кадоре. На 10-12-годишна възраст той и брат му Франческо са изпратени при чичо си във Венеция, за да станат чираци. Първо братята работят при Джентиле Белини, след което се прехвърлят при брат му Джовани Белини. По това време братята Белини (особено Джовани) са считани за едни от най-добрите художници в града.

За една от най-ранните творби на Тициан е смятан стенописът, на който е изобразен Херкулес и който се намира в двореца „Морозини дели Специери“ във Венеция. Други ранни творби са „Циганската Мадона“, намираща се във Виена и „Посещение от Мария и Елисавета“ във Венеция. До 1516 г. постепенно Тициан развива свой характерен стил и започва да създава свои произведения.

Ранно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранната картина на Тициан е „Бягство в Египет“ (1507). По това време Тициан работи съвместно с Джорджоне. След смъртта му именно Тициан довършва част от започнатите от него творби. По време на този период (1516 – 1530), който може да бъде наречен „ранен“, Тициан променя стила си, като се ангажира с по-големи и по-сложни теми, опитвайки се да усъвършенства творбите си.

През 1516 г. завършва олтара на базиликата „Санта Мария“ във Венеция – прочутото му произведение „Възнесение Богородично“. В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива – земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от мадони, като за фон използва красив пейзаж.

Тициан живее със своята икономка и любовница Чечилия – дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета – Помпонио и Орацио. През 1525 г. тя е повалена от тежка болест и заради желанието ѝ момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея. Женитбата оказва ползотворно влияние на Чечилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната – Лавиния оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син – Орацио, който по-късно става негов помощник.

Тициан рисува много мадони и женски портрети. Неговите образи в този период са спокойни и радостни, изпълнени с жизнено пълнокръвие, яркост на чувствата, имат печат на вътрешно просветление. Мажорният колорит е построен в съзвучие с дълбоки, чисти бои[2] Най-известните картини от този период са: „Циганска мадона“ (ок. 1511), а така също „Земната и небесната любов“ (1514) – картина, нарисувана по поръчка на Николо Аурелио, член на Съвета на десетте, и „Жена с огледало“ (ок. 1514).

През 1516 г. той рисува картината „Христос на монетата“ за Алфонсо I д’Есте.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

През следващия период от своето творчество (1530 – 1550) Тициан отново променя стила си. Произведенията му от зрелия период се характеризират с тъмни светлинни багри. През 1532 г. след като рисува портрета на император Карл V в Болоня, той е обявен за Рицар на златната шпора, а децата му са обявени за благородници на империята, което за един художник представлява изключителна чест. По това време Тициан е считан за равен по популярност и успехи с Микеланджело и Рафаело. От художниците, рисували портрети, Тициан е сравняван с Рембранд и Диего Веласкес.

Късен период[редактиране | редактиране на кода]

През последните 26 години от живота си (1550 – 1576) Тициан основно работи за Филип II, рисувайки портрети. Художникът става по-самокритичен, незадоволим перфекционист. Тициан държи някои картини по 10 години в студиото си. За Филип II той рисува няколко картини на митологична тематика. Последната творба на Тициан е „Пиета“. На нея са изобразени той и синът му Орацио пред Спасителя. Тази творба по-късно е завършена от Джовани Франческо ди Палма.

Тициан е покосен от чумата, вилняла по това време във Венеция, и умира на 27 август 1576 g. на около 90-годишна възраст. Той е положен до известната си картина „Мадона от Пезаро“ в базиликата ;Санта Мария:. След смъртта на Тициан от чума умира и синът му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.artnet.com.
  2. В. Н. Лазарев. „Тициан“ // Большая советская энциклопедия / Гл. ред. С. И. Вавилов. 2 издание. М.: Сов. энциклопедия, 1965.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]