Тоболск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тоболск
Тобольск
— Град —
Знаме    Герб
Подгорная часть Тобольска.JPG
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Тюменска област
Район Тоболск
Надм. височина 90 m
Население (2016) Понижение 98 434 души
Кмет Владимир Мазур
Основаване 1587
Град от 1590
Пощенски код 626150 626128, 626150 – 626159
Телефонен код +7 3456
МПС код 72
Часова зона UTC+5:00
Официален сайт www.tobolsk.admtyumen.ru
Тоболск в Общомедия
Губернаторският дворец, където е бил заточен последният руски император Николай II.
Тоболск през 1912 г.

Тоболск (на руски: Тобольск) е град в Тюменска област, Русия. Административен център е на градски окръг Тоболск. Населението на града през 2016 година е 98 434 души.[1] В периода от 16-ти до 19 век е смятан за столица на Сибир.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 247 km североизточно от град Тюмен, при устието на река Тобол в Иртиш.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан през 1587 г.[2] Според легендата това е станало на празника Света Троица, на речния нос, на който са слезли воините на покорителя на Сибир Ермак Тимофеевич. Така първата градска постройка е станала църквата „Св. Троица“, а самият нос е наречен Троицки.

През 1590 на селището е даден статут на град, който бързо се превръща в център на руската експанзия в Сибир. От Тоболск е започвала т.нар. „сибирска каторга“. Първоначално там са заточени шведски военнопленници през 1720-те години. Повечето каменни постройки и пътища в града от онова време са построени от тях. За следващите поколения каторжници Тоболск вече е само разпределителен пункт, от който започва дългото им изгнание в Сибир.

Освен като голям административен център Тоболск е играл сериозна роля и в културния живот на Русия. Първите театрални представления в града датират от 1705 г., а издигнатата през 1899 г. сграда на Тоболския драматичен театър дълги години е била единствената в СССР, построена изцяло от дърво, преди да изгори през 1986 г. Основаната през 1810 г. Мъжка гимназия е сред първите в страната.

Упадъкът на града започва през 19 век, когато при строежа на Транссибирската магистрала се заобикаля Тоболск. Между август 1917 и април 1918 г. последният руски император Николай II и семейството му са заточени в града, в къщата на губернатора.

Днес развитието на града се свързва с Тоболския нефтохимически комбинат, който някога е проектиран като най-големия подобен обект в СССР, но все още не е заработил с пълния си капацитет. Туризмът е вторият стълб в развитието на града, още повече след като Руската православна църква е обявила Тоболск за третия духовен център на страната след Москва и Санкт Петербург.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града през 2016 година е 98 434 души.[1]

Година Население
1959 36 484
1970 49 260
1979 61 969
1989 94 143
2002 92 880
2009 99 247
2012 100 000
2016 98 434

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2006 г. в Тоболск живеят:[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Тоболск е влажен умереноконтинентален. Средната годишна температура е 0,9 °C, а средната влажност на въздуха е 75%.[4]

Климатични данни за Кудимкар
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,5 5,8 14,7 29,5 35,7 37,2 36,1 33,8 30,1 23,0 12,3 4,5 37,2
Средни максимални температури (°C) −12,7 −10,3 −1,4 7,2 16,3 22,4 23,9 20,4 13,7 6,1 −4,8 −10,7 5,8
Средни температури (°C) −17,1 −15,6 −7 1,8 10,2 16,7 18,7 15,3 9,0 2,2 −8,2 −14,9 0,9
Средни минимални температури (°C) −21,6 −20,7 −12,5 −3,2 4,7 11,5 13,8 10,7 4,9 −1,2 −11,8 −19,4 −3,7
Абсолютни минимални температури (°C) −48,5 −47,7 −41,8 −30,3 −14,6 −2,2 3,4 −2,9 −6,5 −34,4 −40,1 −51,8 −51,8
Средни месечни валежи (mm) 23 17 17 24 45 57 67 73 53 40 34 27 477
Източник: Погода и Климат[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-развитият промишлен отрасъл е преработването и производството на нефтени продукти. Тоболската ТЕЦ произвежда електроенергия за града и околностите му. Развити са и хранително-вкусовата промишленос, металургията, производството на мебели и строителни материали.[2]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тоболск е важен железопътен възел, с две жп гари. Покрай града минават няколко автомагистрали. Също така е от големите речни пристанища в Сибир. Най-близкото летище е в Тюмен, на 270 km, но през 2013 г. са оповестени планове за строеж на летище Тоболск.[5]

Родени в Тоболск[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Тюменская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
  2. а б ((ru)) Народная энциклопедия "Мой город". Тобольск (Тюменская область)
  3. ((ru)) Инвестиционный паспорт города Тобольска.
  4. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Тобольска. Посетен на 24 юни 2016 г.
  5. ((ru)) Прилетевший в Тобольск В.Путин распорядился построить аэропорт