Тодорич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Беласица. За селото в Източна Тракия вижте Тодорич (вилает Одрин).

Тодорич
Θεοδωρίτσι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Беласица
Население заличено души (1951[1])

Тодорич или Тодорци (на гръцки: Θεοδωρίτσι, Теодорио, катаревуса: Θεοδωρίτσιον, Теодорицон) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), източно от Горни Порой (Ано Пороя), над село Джума махала (Ливадия), на река Месала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име То̀дор. Сравними са селото със същото име във Воденско – Тодорци и други селищни имена. Обликът Тодорѝч е със завършек на турска почва.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Тодорич е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. Според Стефан Веркович през 1872 година собственикът (спахия) на селото Бекир бей от Демир Хисар подлага на продължителни изтезания всички мъже немюсюлмани във връзка с неоснователни подозрения за убийството на един мюсюлманин.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тодоруч (Todorutch) е посочено като село с 63 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 70 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тодорич, на 1/2 час от Липош; разположено е тъй също при подножието на Беласица. Селянете минуват със същия занят, както в горното село.[5] Нямат ни църква, ни училище. 30 къщи турци, 10 българе.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тодорич брои 180 жители българи християни и 220 турци.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Todoritch) живеят 200 българи екзархисти.[8] Към 1906 година селото има 40 къщи.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Тодорич е изцяло бежанско село с 28 бежански семейства със 112 души.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Θεοδωρίτσι Ν. Σερρών
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
  3. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 199-204.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. Липош.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. Из „Рапорт за въвеждането и състоянието на учебното дело през учебната 1905 - 1906 г. в гр. Горни Порой, Демирхисарско“. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 73.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония