Тодорово (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тодорово.
| Тодорово Θεοδώρειο | |
| — село — | |
  Тодорово  Тодорово  Тодорово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 344 m |
| Население | 112 души (2001) |
Тодорово или Тодорци (на гръцки: Θεοδώρειο, Теодорио, катаревуса: Θεοδώρειον, Теодорион, до 1955 Θεοδώροβον, Теодоровон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 112 жители според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на около 5 километра западно от Гара Порой (Родополи).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Тодорово е село в Кукушка (Аврет хисар) каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тодорово (Todorovo) е посочено като село с 40 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 156 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тодорово брои 260 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорово (Todorovo) живеят 400 българи екзархисти.[4]
По време на Балканската война трима души от Тодорово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Тодорово е изцяло бежанско село с 39 бежански семейства със 133 души.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Тодорово
Вано Щиянов, македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[7]- Васил Иванов Гошев (1891/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[8]
- Велко Коджаандонов е участник в четата на Гоце Делчев.
- Трайко Донев, македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, четата на Дончо Златков[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 247.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
