Тодор Бурмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Бурмов
Български преподавател

Роден
Ottoman flag.svg Нова махала, Османска империя
Починал
7 ноември 1906 (на 72 г.)
Професия преподавателполитик
Политика
Партия Консервативна партия
(1834-1884)
Прогресивнолиберална партия
(1884-1886)
МС председател
(юли-ноември 1879)
Депутат I ВНС   I ОНС   II ОНС   XII ОНС   
Семейство
Деца Анна, Рада, Райна
Тодор Бурмов в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Тодор Стоянов Бурмо̀в е български общественик и политик от Консервативната, а след 1884 година – от Прогресивнолибералната партия. Той е първият министър-председател на България в периода 5 юли* 1879 и 24 ноември* 1879 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Бурмов е роден на 2 януари* 1834 година в село Нова махала, Габровско.[3] Според някои източници това е днешният едноименен квартал на град Габрово,[4] а според други – село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.[3][5][2]

Първоначално Бурмов учи в Габрово. През 1853 година завършва Киевската духовна семинария, а през 1857 година – Духовната академия с титла магистър, след което става учител в Габрово (1857–1860). През 1860 година заминава за Цариград, където е учител в училището при българската църква „Свети Стефан“. През следващите години участва активно в движението за самостоятелна българска църква, известно време е секретар на българската община в Цариград и редактор на списание „Български книжици“ (1860–1862) и вестниците „Съветник“ (1863–1865) и „Време“ (1865–1867)[2].

Сътрудничи и на други издания, като „Цариградски вестник“ и руския „Московские новости“. От 1867 до 1878 година е преводач и съветник по българските въпроси в руското посолство.[3][2]

Военна и политическа кариера (1877–1886)[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Бурмов е включен в екипа на княз Владимир Черкаски, ръководител на Временното руско управление в България.[3] През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на София.[3][2]

Указ №1 на княз Александър I за съставяне на правителство, 5 юли 1879 г.

През юли 1879 г. е натоварен от княз Александър I да състави първото българско правителство, което оглавява от 5 юли* до 24 ноември* 1879 година, заемайки и поста министър на вътрешните дела и за кратко временно управляващ народното просвещение.[3][2]

След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 година в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година, той е управляващ министър на финансите. През 1884 година се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към либералите на Драган Цанков. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит Климент[2].

Член на Кодификационната комисия (1884-1885), активен участник в политическите борби (1885-1906) и редактор на вестник „Витоша“, „Български Глас“ и русофилския „Светлина[2].

Отегля се от политическия живот след 1886 година.[3] Умира на 25 октомври* 1906 година в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Бурмов е женен за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835-1916), имат три дъщери:

  • Надежда (1862–?)
  • Анна- Любица (1867–1897)
  • Рада (1868–1952)
  • Райна (22.06.1871 г. – умира на една годинка след дългото пътуване на семейството от Цариград до Габрово) (Автобиография 1895)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българите и гръцкото висше духовенство“ (1860)
  • „Съвременните наши калугери“ (1867)
  • „Спомените ми. Дневник. Автобиография“ (1895)
  • „Българо-гръцката църковна разпря“ (1902)

Външни прерпатки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ №1 от 5 юли 1879 г., обнародван в „ Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.
  2. а б в г д е ж з Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 8-12 ISBN 954-528-790-X
  3. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 69-70.
  4. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 404.
  5. (англ.) Draganovtsi. // fallingrain.com. Falling Rain Genomics, 2010. Посетен на 2012-12-30.