Тодор Бурмов
Тодор Бурмов | |
Български преподавател и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 октомври 1906 г. (на 72 г.)
|
Учил в | Императорски Московски университет Киевска духовна академия |
Работил | преподавател • политик |
Политика | |
Партия | Консервативна партия (1834–1884) Прогресивнолиберална партия (1884–1886) |
Депутат | |
I ВНС I ОНС II ОНС XII ОНС | |
Семейство | |
Деца | Анна, Рада, Райна |
Тодор Бурмов в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Тодор Стоянов Бурмо̀в е виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението[1][2].
Народен представител в I Велико народно събрание и I, II и XII Обикновено народно събрание.
Биография
Образование и младежки години
Тодор Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град Габрово,[3] а според други – село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.[4][2][1]) в семейството на Неда и Стоян Лазарови.
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в Габрово, а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са Христо Костович и Илия Грудов. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в Русия. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен магистър[5] и се завръща в Габрово, където работи като учител. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „Цариградски вестник“ и списание „Български книжици“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на Великденската акция и отпечатва специална брошура, озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква[1][2].
Просветна дейност (1863–1877)
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „Съветник“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още Найден Геров, както и ръководителите на Одеското българско настоятелство и на Добродетелната дружина. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с Патриаршията[6]. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „Время“ (1865–1867). Макар и да не е революционер, Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в Цариград като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „Московские ведомости“ и „Европа“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх Антим I по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград[1][2].
Политическа дейност и оттегляне
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) е ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вице-губернатор на Пловдив, а на следващата година за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната[7], като едновременно с това е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение. До 1884 г. е един от водачите на Консервативната партия[8], два пъти е избиран за министър на финансите. След това се присъединява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за народен представител (1880), за член на Висшия касационен съд (1881) и на Държавния съвет (1881–1883)[1][2].
През 1883 г. в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 г., той е управляващ министър на финансите. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към либералите на Драган Цанков. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит Климент[1][2]. Член е на Кодификационната комисия (1884–1885) и активен участник в политическите борби (1885–1906). Редактор е на вестник „Витоша“, „Български Глас“ и русофилския „Светлина“[1][2]. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.
Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. във влака, на път от София за Цариград на 72 годишна възраст.
Семейство
Освен огромния принос за възраждането на българската нация и развитие на родната публицистика, Тодор Бурмов оставя в наследство и достойни продължители на своя род. Той се жени още през 1861 г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835–1916), която му ражда четири дъщери.
- Надежда (1862–?)
- Анна- Любица (1867–1897)
- Рада (1868–1952), омъжва се за професора по международно право д-р Стоян Данев.
- Райна (22 юни 1871 г. – умира на една годинка след дългото пътуване на семейството от Цариград до Габрово) (Автобиография 1895).
Произведения
Автор е на книгите:
- Българите и гръцкото висше духовенство, 1860.
- Съвременните наши калугери, 1867.
- Спомените ми. Дневник. Автобиография, 1895.
- Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна распря. София. 1902 г.
Вижте също
Външни препратки
- 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов – www.gabrovonews.bg
Литература
- Тодев, И. Кой кой е сред българите XV-XIX в. 501 имена от епохата на османското владичество. С, 2000.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234.
- Генчев, Н. Българско възраждане. С, 1978.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- Куманов, М., Исова, К. България – историческа енциклопедия. 2008.
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 69-70.
- ↑ а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 8.
- ↑ Геб 2011, с. 404.
- ↑ Draganovtsi // fallingrain.com. Falling Rain Genomics, 2010. Посетен на 2012-12-30. (на английски)
- ↑ Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев. Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879–2005. Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 33.
- ↑ ((en)) Crampton, R. J. Bulgaria. 2007, Oxford University Press. с. 72.
- ↑ ДВ. Указ № 1 от 5 юли 1879 г.. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.
- ↑ Crampton 2005, с. 102.
|