Тодор Влайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Влайков
български писател, политик и общественик
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов

Роден
Починал
28 април 1943 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Професия писател, политик
Политика
Партия Радикалдемократическа партия
Депутат XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVIII ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   [1]
Литература
Жанрове разказ, повест
Известни творби „Дядовата Славчова унука“
Семейство
Съпруга Мария Влайкова

Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Леля Гена“ (1890)
  • „За чича Стайка“ (1891)
  • „Ратай“ (1892)
  • „Учител Миленков“ (1894)
  • „Разкази и повести“ (1897)
  • „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
  • „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
  • „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
  • „Есен“ (1891)

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Кино „Влайкова“

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.[3]

Национална литературна награда „Тодор Влайков“

През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.
  3. Кино Влайкова - Проекти - Културна карта на София. // Посетен на 2012-09-16.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за