Тодор Влайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Влайков
български писател, политик и общественик
Младият писател Тодор Влайков
Младият писател Тодор Влайков

Роден
Починал
28 април 1943 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Професия писател, политик
Политика
Партия Радикалдемократическа партия
Депутат XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVIII ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   [1]
Литература
Жанрове разказ, повест
Известни творби „Дядовата Славчова унука“
Семейство
Съпруга Мария Влайкова
Паметник на Т. Влайков в Пирдоп

Тодор Генчов Влайков (1865-1943) още наричан с псевдонима си Веселин е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Леля Гена“ (1890)
  • „За чича Стайка“ (1891)
  • „Ратай“ (1892)
  • „Учител Миленков“ (1894)
  • „Разкази и повести“ (1897)
  • „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
  • „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
  • „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
  • „Есен“ (1891)

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Кино „Влайкова“

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.[3]

Национална литературна награда „Тодор Влайков“

През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.
  3. Кино Влайкова - Проекти - Културна карта на София. // Посетен на 2012-09-16.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за