Тодор Гиргинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Гиргинов
български офицер
Роден: 3 март 1870 г.
Починал: 6 януари 1940 г. (69 г.)

Тодор Гиргинов Стоянов е български офицер, генерал-майор[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Гиргинов е роден на 3 март 1870 г. в с. Лесичарка, Габровско. Бащата Гиргина Стоянов е земеделец и търговец-бакалия.

Завършва основно образование в с. Лесичарка и средно в Габровската мъжка гимназия. Заминава при по-големият си брат Димитър, който живее в София и е секретар в Министерството на вътрешните дела.

На военна служба постъпва на 11 ноември 1890 г. Завършва Военното училище в София и е произведен в първи офицерско завние подпоручик (1893). Служи в Софийския крепостен батальон (1902).

Учи в Николаевската генералщабна академия (Русия) и завършва с отличен успех.(1902-1905)[2]

След завръщането си в България е назначен в IV-та пехотна Преславска дивизия, която е формирана на 01892 г. Състои от две бригади и един пехотен полк. Началник-щаб на II-ра бригада формирана на 01899 год. в град Варна с военно звание капитан. Служи във Видинския и Софийския крепостни гарнизони и в III-ти Артилерийски полк.

През 1904 г. е член на изпитната комисия за запасни подпоручици II-ри випуск на Артилерийската школа. През следващата година е преподавател по тактика в същата школа. През 1905-1906 г. изпълнява длъжността редактор на „Военен журнал” и „Войнишка сбирка”.

От месец септември 1906 г. е причислен, а в края на същата година е приведен към Генералния Щаб. Стажа си отбива през 1907 г. като командир на дружина в VIII-ми пехотен Приморски полк и изпълнява длъжността началник-щаб на II-ра Бригада от IV-та Преславска дивизия. След това е адютант в IV-та Преславска дивизия, а през 1908 г. в III-та Военна инспекционна област. През 1910 г. отново стажува в IX-ти Конен полк. На следващата година е назначен помощник на началника на информационно–цензурната ”М” секция при щаба на армията.

Като подполковник през 1912 г. е началник щаб на III-та Пехотна дивизия. През 1916 г. е назначен с военно звание полковник на длъжността Заместник началник-щаб на армия.[3]

През 1918 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Според височайша заповед №10, § 1 на Канцеларията на Министерството на войната от 7 ноември 1918 год. е уволнен от служба по собствено желание и е зачислен в запаса 10-ти по ред като заместник началник-щаб на артилерията.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://forum.boinaslava.net/forum.php-Българските генерали

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://forum.boinaslava.net/forum.php-Българските генерали
  2. Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001
  3. Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001
  4. Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001
  5. Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001