Тодор Джебаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Джебаров
български възрожденец
Роден
Починал
27 януари 1945 г. (94 г.)

Образование Робърт колеж
Политика
Депутат
УС   I ВНС   
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) отляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Тодор Иванов Джебаров е български възрожденец, учител и народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Джебаров е роден на 18 март 1850 г. в град Шумен. Син е на абаджията Иван Николов Джебаров, който между 1823 и 1836 г. е интендант при бащата на княз Куза в Румъния.

Основното си образование получава в Шуменското взаимно училище при Добри Войников. През 1864 г. заминава за Цариград при брат си Никола, който е търговец. Силно е повлиян от борбата на тамошните българи за църковна и политическа независимост. Известно време учи в английското училище „ Сент Жулиен“ на остров Малта, а през 1869 г. завършва американския Робърт колеж в Цариград. След завръщането си в Шумен, бива назначен за главен учител в гимназията, където преподава алгебра, физика и френски.

От 1872 до 1875 г. е на работа при Хиршовата компания, като сътрудничи при планирането и строежа на железницата Каспичан-Шумен-Ямбол-Търново. В това време поддържа контакти с движението за свобода в Шумен начело с Панайот Волов. Обвинени в участие в политически организации, Джебаров и други биват изпратени в русенския затвор за 5 месеца. През 1876 г. Тодор Джебаров се венчава за Жеча Николчева Патоева. И двамата стават учители в Шуменското училище.

По време на Руско-турската война (1877-1878) действа като разузнавач на Действащата Руска армия.

През 1878 г. е избран едногласно за председател на Шуменския окръжен съвет, а през 1879 г. е народен представител в Учредителното събрание. Внася предложението София да стане столица на Княжество България. Народен представител в I- то Велико Народно събрание, което избира първия български княз Александър I Батенберг.

От 1879 до 1885 г. Тодор Джебаров е окръжен управител последователно в Свищов, Плевен, Варна и Разград. Урежда междуселищна поща в Свищовски окръг и предлага измерване на разстоянията между селата и градовете. Тези инициативи се възприемат и впоследствие се въвеждат в цяла България.

Имайки необходимата техническа подготовка, през 1885 г. става секретар на техническата комисия по постройката на железницата Цариброд-София-Вакарел. След построяването на линията през 1891 г., е назначен за инспектор по експлоатацията на същата, както и на линията БургасЯмбол. Член на техническата комисия по постройка на железниците и пристанищата до 1908 г. От 1903 до 1906 г. е директор на Държавната печатница. По това време се установява да живее в София.

Жеча Джебарова, която е имала пет деца, е починала през 1921 г., а Тодор Иванов Джебаров достига дълбока старост и умира на 27 януари 1945 г. на 95 години.

В град София, Район „Триадица, квартал „Манастирски ливади“, има улица на името на Тодор Джебаров.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „Българската Възрожденска Интелигенция“