Тодор Димитров (лесовъд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Димитров.

Тодор Димитров
български лесовъд

Роден
Починал
5 май 1938 г. (54 г.)
Научна дейност
Област Лесовъдство
Подпис Todor Dimitrov Signature (vectorized).svg
Тодор Димитров в Общомедия

Тодор Христов Димитров е български лесовъд, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет с големи заслуги за развитието на лесовъдните науки в страната.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет като млад

Роден е в 1884 година в големия български македонски град Прилеп. Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално в Битолската българска класическа гимназия и в Сливенската гимназия.[1] В 1907 година завършва лесоинженерство в Националното училище за водите и горите в Нанси[2] и един от първите образовани лесовъди в България.[3][1] От 1908 до 1919 година работи в различни ресовъдства в България – Трявна, Сливен, Казанлък и Бургас, предимно по укрепването на пороищата и по залесяването.[3][1]

От 1919 до 1923 година е лектор в Горския отдел при Държавното средно техническо училище в София, а в 1921 – 1922 година в специализирания висш лесовъден курс.[1] От 1 януари 1924 година става пръв доцент по частно лесовъдство в новооткрития Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет.[1] Димитров е първият доцент по лесовъдство в България[3] и в продължение на няколко години единствен редовен хабилитиран преподавател в тази научна област.[1] В 1927 година става извънреден, а в 1931 година – редовен професор по частно лесовъдство.[1] Димитров е първият български професор по лесовъдство.[4] От 1925 година до смъртта си е начело на катедрата по частно лесовъдство,[3][1] а в 1935 – 1936 година е декан на Агрономо-лесовъдния факултет.[1]

Член и основател е на Дружеството на българските лесовъди и на Дружеството на лесовъдите-академици в България. Сред основателите е на Българското ботаническо дружество и е бил негов заместник-председател.[1] Член е на Френското и Немското дендроложко дружество и на Швейцарското горско дружество.[5]

Димитров изследва някои дървесни видове, занимава се с фитопатология, семезнание, култивиране на екзотични видове в България, лесовъдска библиография.[3][5] Много от трудовете му са посветени изцяло на ботаниката, като основни в тази област са монографията му, с която се хабилитира за доцент и по-късните му изследвания върху бялата мура.[5]

Умира на 5 май 1938 година в София.[3][5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (сега Биологически факултет), юни 1930 година Отпред седнали преподавателите. Отляво надясно: Васил Стоянов (лесоползване), Борис Стефанов (дендрология, анатомия на дървото, горска фитоценология), Тодор Димитров (частно лесовъдство (горски култури), Темелко Иванчев (горска таксация, лесоустройство), Тома Захариев (общо лесовъдство), Методи Русков (общо лесовъдство)
Научни трудове
  • Димитров, Т. Тревните и пеперудоцветните растения в нашите гори, горски пасища и ливади, Горски преглед, 9, №5, 148-159, № 6, 202-210, 1923.
  • Димитров, Т. Чуждоземски горски дървесни растения в България (Материали за изучаването им), Сведения по земеделието, 4, № 3-4, 19-28, 1923.
  • Димитров, Т. Аклиматизиране на чуждоземни растения в България, Сведения по земеделието, 8, № 11-12, 3-23, 1926.
  • Димитров, Т. Вредни за нашите гори и горски култури гъби, Известия на българското ботаническо дружество, 1, 53-65, 1926.
  • Димитров, Т. Чуждоземски горски и паркови растения в България – материали за изучаване на тяхното аклиматизиране и натурализиране, Списание на земеделския изпитателен институт, 4, 1-101, 1926.
  • Димитров, Т. Преглед на писаното в литературата върху Pinus peuce Griseb. от 1841 – 1928, Сведения по земеделието, 10, № 11-12, 9-29, 1929.
  • Димитров, Т. Преглед на публикациите върху Pinus peuce Griseb. от 1841 – 1928, Известия на българското ботаническо дружество, 3, 295 – 302, 1929.
  • Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за петдесет години (1879 – 1928), Сборник на БАН, 36, 1-43, 1930.
  • Димитров, Т. Указател на българската лесовъдска книжнина за петдесет години (1879 – 1928), София, 1930, 44 с.
  • Димитров, Т. Материали за изучаване ботаническите и лесовъдствени особености на нашия бор Pinus peuce Griseb., Сведения по земеделието, 13, № 5-6, 89-120, 1932.
  • Димитров, Т. Материали за изучаване историята на българските гори и горско стопанство, Лесовъдска мисъл, 1, № 3, 32-41, № 4, 1-12, 1932.
  • Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1929 – 1930, Лесовъдска мисъл, 3, № 1, 62 – 70, 1934.
  • Димитров, Т. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1931 – 1932, Лесовъдска мисъл, 3, № 3-4, 173 – 186, 1934.
  • Димитров, Т. Принос към изучаването на миналото на нашите гори и горско стопанство, Годишник на Софийския университет, Агрономо-лесовъден факултет, 12, 2, 109 – 129, 1934; 14, 2, 221 – 249, 1936; 15, 2, 1-41, 1937.
  • Димитров, Т. Принос към изучаването на един нов за нашите гори гъбен вредител, Годишник на Софийския униврситет, Агрономо-лесовъден факултет, 12, 2, 101-108, 1934.
  • Димитров, Т. 1 935. Принос към изучаване насекомните и гъбните вредители в нашите гори и горски култури, Годишник на Софийския униврситет, Агрономо-лесовъден факултет, 13, 2, 220-252, 1935.
  • Димитров, Т. и Б. Стефанов. Горскодървесни екзоти и развъждането им в България. София, Държавна печатница, 175 стр., 1928.
  • Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1933 и 1934, Лесовъдска мисъл, 5, № 2, 148-156, 1936.
  • Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1935 и 1936, Горски преглед, 22, № 3 и 4, 132-139, 1937.
  • Димитров, Т. и Л. Тамамджиев. Преглед на българската лесовъдска книжнина за годините 1937 и 1938, Лесовъдска мисъл, 8, № 3-4, 232-242, 1939.
  • Димитров, Т. и М. Русков. Насекомни гъбни вредители в нашите гори, Горски преглед, 13, № 6, 207-214, 1927.
  • Димитров, Т. и Н. Аджаров. Паразитната гъба Lophodermium pinastri Schrad. у нас, Горски преглед, 10, № 5, 152-158, 1924.
  • Иванов, Б. и Т. Димитров. Една опасна за нашите горски култури болест, Горски преглед, № 9-10, 353-358, 1922.
  • Иванов, Б. и Т. Димитров. Гъби, причиняващи болести по нашата горска дървесна растителност, Сведения по земеделието, 3, № 12, 7-12, 1923.
Рецензии
  • Димитров, Т. Брашнестата мана (пепелницата) по дъба от Хр. Савов, Горски преглед, 11, № 1-2, 49, 1925.[6]
Учебници
  • Димитров, Т. Частно лесовъдство. Лесоразвъждане и изкуствено лесовъзобновяване, 1926.
  • Димитров, Т. Курс по укрепяване пороища, 1931.
  • Димитров, Т. Лесоохрана, 1934.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 185, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
  2. Професор Тодор Христов Димитров. // Лесотехнически университет. Катедра „Дендрология“. Посетен на 27 септември 2013 г.
  3. а б в г д е Енциклопедия България, Том 2, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981, стр. 326.
  4. „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 98. ISBN 954-8345-40-4
  5. а б в г Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 186, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
  6. Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. // Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, София, 2001 г., стр. 190, ISBN 954-430-756-7, ISBN 954-642-111-1.
  7. Енциклопедия България, Том 2, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981, стр. 327.
     Портал „Македония“         Портал „Македония