Тодор Душанцалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Душанцалията
български национален революционер
Роден
Починал
1876 г. (31 г.)
Пловдив, Османска империя

Националност българин

Тодор Ненчов Душанцалията (споменаван и като Тодор Душанов) е български национален революционер, виден деец на Априлското въстание, делегат от Копривщеца в събранието на Оборище и член на Копривщенския комитет. Роден е на 27 юни 1844 г. Обесен е от турците в Пловдив след разгрома на въстанието в 1876 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Счита се родом или най-малкото много тясно е свързан със с. Душанци [1] от където идва и прозвището му „Душанцалията“, Според Захари Стоянов е родом от Копривщица и е бил: "със среден ръст, с малки възруси мустачки, с пълно червено лице и доволно красиво, смирен и добродушен до крайности..... В Египетска Александрия преживял Тодор около цели 8 години, караабаджия, гдето той със строга пестеливост можал да тури настрана доволно парици и въобще работата му тръгнала добре. За да направи съучастници в това свое щастие и своите бедни родители, Тодор се наканил да се върне в родното си място след осем години, по празниците на Възкресение. ... Каблешков, който в това време правеше нощта на ден и деня на нощ, зърнало тая нова жертва и скоро Тодор бил посветен в работите на настъпающето движение, като жертвувал и едно голямо количество пари за святото дело. Тодор дотолкова се бил увлякъл в приготовлението, дотолкова присърце захванал да работи, щото него и даскал Найдена избрали от Коприщица за депутати в събранието на Оборище. Той присъствува на това събрание и подписа акта на въстанието; а после, във време на самото въстание, бил е един от най-горещите деятели. ....Него обвиняваха най-много, ако помня добре, в клането на коприщенските цигани, което не беше дотам основно, защото той не взе твърде голямо участие в това „геройско дело“. Един ден, после обяд, в затвора влезе един юзбашия с няколко още заптии, които обявиха на Тодора да си прибере едно-друго, защото е пристигнала заповед да го карат в Одрин. Всичките затворници, които бяха там наблизо и можаха да чуят тая заповед на юзбашията, усетиха се, че работата не е добра. Тодор ще върви на бесилницата, а само за да не се уплаши, говореше му се, че в Одрин ще отива. Усети се и Тодор що го чака. Нему се наляха очите със сълзи и жално-жално изгледа той присъствующите си другари.

— Лъжете ме вие мене – каза той на юзбашията,— аз отивам не в Одрин, а на бесилката... – После се обърна към своите другари, от които поиска прошка, и им подаваше някакъв ключ, за да го дадат на майка му.

И тръгна той с бързи крачки пред юзбашията-джелатин, като че отиваше да изпълни един дълг, една неизбежна обязаност, един обряд! Тъй умира българинът!...

От дрехите на покойния, които се раздадоха по сиромасите из затвора, и аз се сподобих с една риза, която ми даде Иван Душков." [2]

Паметта за Тодор Душанцалията[редактиране | редактиране на кода]

В Копривщица с решение на Общинския съвет централна улица е кръстена на името на героя[3]. Село Душанци редовно го чества тържествено[1] и е смятан за един от най-видните и най-заслужилия за България душанцалия, в Общинския съвет на община Пирдоп, в която е селото, от жителите му е внесено искане централният им площад да носи неговото име.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]