Тодор Киров
| Тодор Киров | |
| български революционер | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Тодор Киров Иванов – Берковски е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тенчо Ампов е роден в 1883 година[2] в Берковица. В 1902 година, като ученик във Военния арсенал, се присъединява към македоно-одринското революционно движение и сътрудничи на съгражданина си Тимо Ангелов. В 1905 година като войник в 16-и ловчански полк в Орхание се отлъчва и по нареждане на ръководителя на ВМОК генерал Иван Цончев заминава за Македония и действа с върховистката чета на Стойчо Бакалов и Стамат Неделков в Мелнишко. Участва в голямото сражение при Лески, в което загиват 13 четници – местният войвода Стефан от Лески, Петър Саракинов от Саракиново, Георги Бакърджиев и Михал от Пловдив, Ангел[1] от Поройско, Георги и Михал от четата на Ангел Поройлията, Колю Обущаря от Костур. Ранен в крака е Куропаткин от Дебрене, Мелнишко. За отлъчването му военнополевият съд го осъжда на 2 месеца затвор.[3]
В 1906 и 1907 година Киров действа с каналната чета на войводата Мино Ботков.[3] Четник е и на Гроздан Рандев.[4] В 1911 година е интерниран в Бургас. В 1912 година влиза в каналната чета на Илия Тетима и е секретар за Неврокопско. При избухването на Балканската война минава границата и в Лъджене се среща със Стоян Мълчанков и Стоян Филипов. Въоръжен от Александър Протогеров в София, Киров се присъединява към четата на Мълчанков и Филипов, която навлиза в Неврокопско и се поставя под командването на 27-и пехотен чепински полк. Участва в първото сражение при Голак, в което загиват Тодор Зърналията, Богдан от Търлис и още двама четници. Участва в залавянето на Енвер паша. След разпускането на четите през ноември 1912 година, служи в 25-и пехотен драгомански полк. Ранен в крака при Кумбургас.[3][5]
На 23 март 1943 година, като жител на Берковица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 179.
- ↑ Към 23 март 1943 година е на 60 години.
- 1 2 3 4 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 180.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 84.
