Направо към съдържанието

Тодор Крайничанец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Крайничанец
български юрист и публицист
Роден

Тодор Георгиев Крайничанец[1] е български юрист, публицист и писател.

Роден е във Велес, тогава в Османската империя. Завършва право и става юрист.[2] Занимава се с журналистика и влиза в редакцията на битолския вестник „Пелистерско ехо“ заедно с областния директор Христо Гуцов, Илия Ненчев, доктор Борис Светиев, Коста Църнушанов и други.[3] Крайничанец пише статии и за редица други вестници. Към 1938 година е главен редактор на софийския вестник „Средец“, където списва и статии.[4][1] Пише във вестник „Македонска трибуна“.[5]

В 1935 година подава петиция до Обществото на народите, в което заклеймява преследването и избиването на българите в Македония под сръбска власт.[6] В 1936 година издава книгата „Възможна ли е интегрална Югославия?“ В София издава „Стопанска Македония“ в 1933 година и „Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония“ в 1938 година.[7] В 1942 година в Скопие излизат от печат спомените на Крайничанец, които дават интересни сведения за развитието на сърбизма във Велешко непосредствено след 1918 година.[8] В печатницата на Лазар Крайничанец в същата 1942 година издава „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.

Съден е от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година.[9][2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Крайничанец
(1836 – 1898)
 
Ангелина Крайничанка
(1830 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пандора
 
Георги
Крайничанец
 
Иван Крайничанец
(1869 – 1945)
 
Ефросина
Вандова
 
Мария
Крайничанка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Крайничанец
 
Лазар Крайничанец
(около 1895 – след 1977)
 
 
 
 
  1. 1 2 Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 346.
  2. 1 2 Тодор Крайничанец от Велес, Вардарска Македония - „Солун като икономически и културно-просветен център на Македония“, София, 1938 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 4 ноември 2020 г.
  3. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 – 1131. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Крайничанецъ, Т. За младото поколение // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 27, 55, 76, 563.
  6. ↑ Доклади, том 8. България след Освобождението (1878), Българска академия на науките, 1988, стр. 326.
  7. ↑ Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
  8. ↑ Симеонов, Николай. Структура, методи и жертви на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) // „Анамнеза“ І (2). 2006. с. 166.
  9. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.