Тодор Крайничанец
| Тодор Крайничанец | |
| български юрист и публицист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Тодор Георгиев Крайничанец[1] е български юрист, публицист и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Велес, тогава в Османската империя. Завършва право и става юрист.[2] Занимава се с журналистика и влиза в редакцията на битолския вестник „Пелистерско ехо“ заедно с областния директор Христо Гуцов, Илия Ненчев, доктор Борис Светиев, Коста Църнушанов и други.[3] Крайничанец пише статии и за редица други вестници. Към 1938 година е главен редактор на софийския вестник „Средец“, където списва и статии.[4][1] Пише във вестник „Македонска трибуна“.[5]
В 1935 година подава петиция до Обществото на народите, в което заклеймява преследването и избиването на българите в Македония под сръбска власт.[6] В 1936 година издава книгата „Възможна ли е интегрална Югославия?“ В София издава „Стопанска Македония“ в 1933 година и „Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония“ в 1938 година.[7] В 1942 година в Скопие излизат от печат спомените на Крайничанец, които дават интересни сведения за развитието на сърбизма във Велешко непосредствено след 1918 година.[8] В печатницата на Лазар Крайничанец в същата 1942 година издава „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.
Съден е от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година.[9][2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Крайничанецъ, Т. Охридъ - туристически центъръ на Македония // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 14.
- Крайничанецъ, Т. За младото поколение // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
- Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
- Крайничанецъ, Т. Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ. Скопие, Печатница „Крайничанецъ“, 1942.
- Крайничанецъ, Т. Читалищното дѣло въ Македония // Пелистерско ехо I (6). 8 февруарий 1942.
- Крайничанецъ, Т. Кирил и Методий и Славянството // I. 1936.
- "Кирил и Методий. Великаните на българският национален дух; По един в брой. Георги Трайчев", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 21, Битоля, 23 май 1942 година
- "Охрид - туристически център на Македония", публикувано във в-к "Средец", год. III, брой 6-7, София, 1938 година
- "По един в брой. Образът на Георги Сугарев", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 5, Битоля, 31 януари 1942 година
- "Андрей Тошев; Тодор Каблешков", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 18, Битоля, 2 май 1942 година
- "По един в брой. Трайко Китанчев", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 17, Битоля, 25 април 1942 година
- "По един в брой. Григор Пърличев", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 14, Битоля, 4 април 1942 година
- "Константин Фотинов", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 13, Битоля, 28 март 1942 година
- "Битоля, България – 1903-1915-1918-1941", Скопие, 1942 година
- "Занаятчийството в Македония", публикувано във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 11, Битоля, 14 март 1942 година
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Петър Крайничанец (1836 – 1898) | Ангелина Крайничанка (1830 – 1897) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пандора | Георги Крайничанец | Иван Крайничанец (1869 – 1945) | Ефросина Вандова | Мария Крайничанка | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Крайничанец | Лазар Крайничанец (около 1895 – след 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 346.
- 1 2 Тодор Крайничанец от Велес, Вардарска Македония - „Солун като икономически и културно-просветен център на Македония“, София, 1938 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 4 ноември 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 – 1131. (на македонска литературна норма)
- ↑ Крайничанецъ, Т. За младото поколение // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 27, 55, 76, 563.
- ↑ Доклади, том 8. България след Освобождението (1878), Българска академия на науките, 1988, стр. 326.
- ↑ Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
- ↑ Симеонов, Николай. Структура, методи и жертви на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) // „Анамнеза“ І (2). 2006. с. 166.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.
