Тодор Крайничанец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Крайничанец
български юрист и публицист
Роден

Тодор Георгиев Крайничанец[1] е български юрист, публицист и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес, тогава в Османската империя. Завършва право и става юрист.[2] Занимава се с журналистика и влиза в редакцията на битолския вестник „Пелистерско ехо“ заедно с областния директор Христо Гуцов, Илия Ненчев, доктор Борис Светиев, Коста Църнушанов и други.[3] Крайничанец пише статии и за редица други вестници. Към 1938 година е главен редактор на софийския вестник „Средец“, където списва и статии.[4][1] Пише във вестник „Македонска трибуна“.[5]

В 1935 година подава петиция до Обществото на народите, в което заклеймява преследването и избиването на българите в Македония под сръбска власт.[6] В 1936 година издава книгата „Възможна ли е интегрална Югославия?“ В София издава „Стопанска Македония“ в 1933 година и „Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония“ в 1938 година.[7] В 1942 година в Скопие излизат от печат спомените на Крайничанец, които дават интересни сведения за развитието на сърбизма във Велешко непосредствено след 1918 година.[8] В печатницата на Лазар Крайничанец в същата 1942 година издава „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.

Съден е от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година.[9][2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 346.
  2. а б Тодор Крайничанец от Велес, Вардарска Македония - „Солун като икономически и културно-просветен център на Македония“, София, 1938 година. // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 4 ноември 2020 г.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 – 1131. (на македонска литературна норма)
  4. Крайничанецъ, Т. За младото поколение. // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 27, 55, 76, 563.
  6. Доклади, том 8. България след Освобождението (1878), Българска академия на науките, 1988, стр. 326.
  7. Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
  8. Симеонов, Николай. Структура, методи и жертви на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908). // „Анамнеза“ І (2). 2006. с. 166.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.