Тодор Мазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тодор Мазаров
български певец

Роден
Починал
Музикална кариера
Глас Тенор
Направление Опера
Активни години 1928 – 1972 г.

Тодор Русев Мазаров е български оперен певец, тенор, представител на стила белканто, работил дълго време в Австрия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Мазаров е роден в Павел баня на 2 януари 1905 година. От детска възраст се занимава с народна музика. На 23 години завършва Педагогическото училище в Казанлък, където учи цигулка и става основен учител по музика в село Железник, Карнобатско. Той излиза за първи път на сцената като хорист в „Севилският бръснар“ в Старозагорската опера през 1928 година.[1]

Малко след това през 1930 година Мазаров заминава за София, където учи пеене в Държавната консерватория при Димитър Попиванов и Мара Цибулка. Дипломира се през 1933 година и участва като солист в хор „Гусла“. През 1934 година дебютира в Софийската национална опера с ролите на Овлур „Княз Игор“ на Александър Бородин и Гвидон в „Приказка за цар Салтан“ на Николай Римски-Корсаков, а първата му по-сериозна роля е на Раул в „Хугеноти“ на Джакомо Майербер.[1]

През 1937 г. Мазаров печели конкурс за оперни певци във Виена, след което подписва договор с Виенската опера.[1] Дебютът му там е на 26 септември 1937 година в ролята на Радамес от операта „Аида“ на Джузепе Верди.[1] В началото не знае немски език и първите си спектакли пее на български, докато неговите партньори на сцената пеят на немски.

Той остава водещият тенор на Виенската опера в продължение на две десетилетия. През 1939 година изпълнява изключително трудната роля на Арнолдо в една от редките пълни постановки на „Вилхелм Тел“ на Джоакино Росини. След утвърждаването си във Виена Мазаров се завръща за кратко в родината, в Софийската опера и през 50-те и 60-те години той все още в апогея на дългата си кариера. Гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановки на „Трубадур“, „Тоска“, „Бохеми“, участва и в концерти с оркестър. След като Тодор Мазаров се оттегля от активна дейност, изнася само отделни концерти, последният от които е през 1972 година в Зала „България“ заедно с хор „Гусла“.[1] Умира на 13 септември 1975 година във Виена.[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Повече от четири десетилетия яркият самороден български талант Мазаров се раздава без остатък на оперните сцени на Виена, София и по света. Превъплътил се е в близо 50 роли с великолепния си лирико-драматичен теноров глас, той става камерзенгерин на Виенската щатс опера и професор по пеене във Виенската музикална академия. В Павел баня му издигат паметник, а в София го удостояват с орден „Кирил и Методий“ едва в деня на смъртта му (13 септември 1975 година). В деня на смъртта му в негова чест, Виенската опера е спуснала на фасадата си траурно знаме. [2]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 33 – 43.
  2. ((bg))  Самороден талант. // Написано от Огнян Стамболиев. публикувано от duma.bg, 28.07.2015, раздел: Памет-брой: 171. Посетен на 07.11.2016.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Караваневски, Тодор. Мазаров и творческия дух на българина. София, 1941.
  • Мазарова-Гинева, Мария. Тодор Мазаров. Биография. София, 1980.
  • Бенчев, Иван. Съдбата на артиста. Тодор Мазаров – новият Карузо. София, 2007.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България