Тодор Матров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Матров
български военен деец и революционер
Роден
Починал
1905 г. (39 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Образование Национален военен университет

Тодор Георгиев Матров е български офицер (капитан) и революционер, участник Сръбско-българска война (1885), деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Матров е роден през 1865 година в Лясковец. Учи в родния си град, а средното си образование завършва в Търново. На 5 септември 1883 г. постъпва във Военно училище в София и завършва първи във випуска през 1885. Произведен е в чин подпоручик и е пратен в 4-та пехотна дружина в Търново.

По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на рота от 4-та дружина от 6 пехотен търновски полк. Участва в боя за Нешков връх (12 ноември), където се отличава с пленяването на сръбския капитан Катанич. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен. След войната през 1891 е повишен в чин капитан. Служи в артилерията.

Матров е женен за Мария Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов и сестра на съпругата на Михаил Савов. През лятото на 1893 година той я изгонва от вкъщи, заради подозрения в изневяра, и през следващите месеци тя играе централна роля в шумния скандал, довел до развода на Савов и станал повод за оставката на министър-председателя Стефан Стамболов.[1] На 30 януари 1895 е излиза в запас.

В 1895 година участва в подготовката на въстаническата акция на Македонския комитет. Напуска армията и заминава за Македония начело с чета от 174 души, която се нарича „Пирин планина“. Четата му трябва да подпомогне четата на поручик Петър Начев при превземането на град Струмица. Води тежки сражения при село Габрово.

В периода 1895 – 1901 година Матров е активен деец на Върховния комитет. В 1900 година е делегат на Орханийското дружество на Седмия македонски конгрес.[2] Поддържа контакти с Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов и Стоян Михайловски.

Матров се връща отново на военна служба на 5 март 1901 година и е назначен за командир на батарея в 1-ви артилерийски полк в град Берковица. На 28 август 1902 г. е уволнен от служба. През 1902 година между ВМОК И ВМОРО избухва борба за надмощие. Разочарован от това Матров се оттегля.

Като русофил Тодор Матров напуска армията през 1904 година и се записва като доброволец в руската армия по време на Руско-японската война. През следващата, 1905 година загива, но няма данни кога и къде точно.[3] Кавалер е на орден „За храброст“ IV степен.[4][5][6]

Погребан е в Централните софийски гробища.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 55.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 286.
  4. Димитров, И. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, стр. 143
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 101.
  6. Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  7. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България