Тодор Наумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Наумов
български композитор
Роден
Починал
1941 г. (57 г.)

Тодор Йорданов Наумов е български диригент, капелмайстор и композитор, автор на първата българска военна опера „Сине мой“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 януари 1883 година в град Велес, тогава в Османската империя, в родолюбиво и будно българско семейство. От детските си години свири на цигулка. Получава основно образование в родния си град, а след това учи в Солунската гимназия.[2] Завършва консерваторията в Букурещ.[3]

Участва в Балканската война и от спомените си от войната съчинява по-късно първата българска военна опера „Сине мой“.[1] Взима участие като технически поручик, капелмайстор в Първата световна война и е носител на народен орден „За военна заслуга“.[4]

В 30-те години на XX век Тодор Наумов вече като капелмайстор получава назначение в Кюстендил, където се установява. Остава да живее и твори в Кюстендил до края на живота си. В този период композира много творби, между които и оперите си „Богданка“, Зидари и „Сине мой“, сюитата си „На село“ с мотиви от кюстендилския фолклор, маршове „Пауталия“, „Памука“, „Двете борчета“, „Ехо“, „Осоговска долина“, тангото „Хубавата осоговка“, увертюрата „Скакавица“, цикъл от валсове „Осогово“ и други.[2] Тодор Наумов също така организира и ръководи военни оркестри в почти цяла България.[1]

Женен е за Анета Баласчева от Охрид.

Умира в 1941 година в Кюстендил.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Отбелязват 136 години от рождението на композитора Тодор Наумов. // Инфо мрежа, 18 януари 2018. Посетен на 26 декември 2018.
  2. а б в Откриват изложба посветена на 136 години от рождението на Тодор Наумов. // Дарик Нюз, 18 януари 2018. Посетен на 26 декември 2018.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 35-36
     Портал „Македония“         Портал „Македония