Тодор Николов (опълченец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Николов.

Тодор Николов
български опълченец
Роден
Починал

Тодор Николов е български опълченец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в мавровското село Никифорово, тогава в Османската империя. През 1876 година е доброволец в Сръбско-турската война. При създаването на Българското опълчение, на 3 май 1877 година постъпва доброволец във II рота на I дружина. На 17 ноември 1877 година е произведен ефрейтор. За героизъм в Шейновската битка на 28 декември 1877 година е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнява се от Опълчението на 1 юли 1878 година.[1]

След Освобождението живее в София, столицата на новосъздаденото княжество. До август 1887 година служи като стражар в софийската полиция, а след това от 15 август 1887 година до смъртта си на 15 ноември 1897 година е портиер в княжеския дворец.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 139.
     Портал „Македония“         Портал „Македония