Тодор Николов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Николов.

Тодор Николов
български геолог
Роден
Тодор Георгиев Николов
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Тодор Георгиев Николов е български геолог, палеонтолог и университетски преподавател, академик на Българската академия на науките.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1931 г. в село Варана, област Плевен. През 1955 г. завършва геология в Софийския университет. От 1957 г. е научен сътрудник в Геологическия институт на БАН, през 1968 г. е избран за старши научен сътрудник. Специализира в Русия (1960) и Франция (1968). Доктор е по геология (1967) и доктор на геолого-минералогическите науки (1984). През 1979 г. е избран за професор в Софийския университет и в Геологическия институт (1996 – 2002).[2] Няколко мандата е заместник-ректор на СУ.[3][4] От 1984 г. е член-кореспондент, а от 1997 г. академик на Българската академия на науките. През 1994 г. е избран за доктор хонорис кауза на Университета „Пол Сабатие“ в Тулуза, Франция. Почетен член е на Френското (1978), Сръбското (2001) и Българското геологическо дружество (2005). Кавалер е на френския орден „Академични палми“. Чете лекции във Франция (Дижон, Гренобъл, Тулуза, Университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж), Русия (Москва и Санкт Петербург), Гърция (Атина), Германия (Тюбинген), Нова Зеландия (Уелингтън) и др.[2]

Основните му научни интереси са в областта на: палеонтологията и стратиграфията; теория на еволюцията; регионална геология; палеогеографията и палеоклиматологията. Открива над 50 нови за науката таксони амонити.[2]

Николов залив на остров Смит в Антарктика е наименуван на Тодор Николов „за неговата подкрепа за Първата българска антарктическа експедиция“.[5][6]

Умира на 26 март 2021 г. в София.[2][7]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 260 научни труда. Сред тях са:

  • Биостратиграфия, Наука и изкуство, София: 1977.
  • Les ammonites de la famille Berriasellidae Spath, 1922, Tithonique superieur-Berriasien, Editions de l'Academie bulgare des science, Sofia, 1982.
  • Дългият път на живота, Наука и изкуство, София: 1983.
  • The Mediterranean Lower Cretaceous, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia: 1987.
  • Континенти и океани - вечното движение, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София: 1991.
  • Основи на палеонтологията и историчната геология (3-то издание), Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София: 2009.
  • Империята на динозаврите (с Вяра Минковска), Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2004.
  • Глобалните предизвикателства пред човечеството, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2006.
  • Глобалните изменения на климатите в историята на Земята, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2011.
  • Щрихи по житейската пътека, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2017.
  • Eволюцията – тази сладка загадка, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2020.
  • Импресии от еволюцията: трудният път на хоминидите (с Дочо Дочев), издателство „Захарий Стоянов“, София: 2021

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]