Тодор Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика и комунист Тодор Павлов. За дипломата вижте Тодор Павлов (дипломат).

Тодор Павлов
български политик и учен

Роден
Починал
8 май 1977 г. (87 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Марксизъм
Интереси Епистемология
Текстове „Теория на отражението“ (1945)
Политика
Партия Българска комунистическа партия
Депутат VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   

Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, виден деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 – 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 г. завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914 – 1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква.

През 1919 г. става член на БКП. През 1922 – 1923 г. е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 г. е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.

След атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 г. е арестуван и осъден на 12 г. затвор. През 1929 г. е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 г. се завръща в България е се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в концлагери.

На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.

През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на „Македонска мисъл“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи[1].

През 1945 г. е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 – 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.[2]

Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 – 1954 и 1962 – 1971).

Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 – 1962 г.[3], директор на Института по философия на БАН (1949 – 1952 и 1960 – 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.[4] Два пъти пъти е „Герой на социалистическия труд“ (1960 и 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда, има пет ордена „Георги Димитров“, два ордена „Ленин“ и златен медал „Карл Маркс“.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Основни въпроси на философията, Книжарница „Новъ святъ“, 1938
  • Обща теория на изкуството. Томъ 1. Часть 1 – 2, Книжарница „Новъ святъ“, 1938
  • Основни въпроси на теорията на познанието. Отражението, Печатница В. Ивановъ, 1938
  • Що е съзнание, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е практика, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е философия, Печатница П. Р. Славейковъ, 1939
  • Материализмътъ и другите философски учения, Изд. Доверие, 1940
  • Критика и „критика“ на литературни и философски теми, Изд. Българска книжнина, 1940
  • Нация и култура. Художествено-критически и философско-социологически очерки, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Съвременни философски учения, Изд. Д. Гологановъ, 1941
  • Теория на отражението, Изд. Нариздатъ, 1945
  • Цанко Церковски, 1946
  • Христо Ботев. Васил Левски. Светозар Маркович. Речи и статии 1936 – 1945, Изд. Нариздатъ, 1946
  • На литературни и философски теми, Нариздат, 1946
  • Теория на отражението. Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието, Изд. Нариздатъ, 1947
  • Български поети и писатели, Изд. Български писател, 1948
  • Диалектическият материализъм – единствената научна философия, Изд. Народна младеж, 1948
  • Христо Ботев, Изд. Български писател, 1949
  • Александър С. Пушкин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев, Изд. Български писател, 1949
  • Основни въпроси на естетиката. Том 1, Изд. на БАН, 1949
  • Философия и физика, Изд. на БАН, 1950
  • Равносметка на една идеалистическа реакционна философия, Изд. на БАН, 1953
  • За марксическа история на България. Статии, доклади, изказвания, рецензии 1938 – 1954, Изд. на БАН, 1954
  • За марксическа естетика, литературна наука и критика. Том 2: 1937 – 1955, Изд. на БАН, 1955
  • За типичното в действителността и художественото му отражение в изкуството, Изд. Български писател, 1955
  • Избрани произведения. Том 1: Философия и биологически науки, Изд. на БАН, 1957
  • Избрани произведения. Том 2: Педагогика и езикознание, Изд. на БАН, 1958
  • Избрани произведения. Том 3: Философия и исторически науки, Изд. на БАН, 1960
  • Избрани произведения. Том 4: Философия и естетика. Към историята на естетиката., Изд. на БАН, 1961
  • Избрани произведения. Том 5: Теория на отражението, Изд. на БАН, 1962
  • Избрани произведения. Том 6: Философия и естетика. Теоретически студии, статии, доклади и други, Изд. на БАН, 1963
  • Избрани произведения. Том 7: Философия и естетика. Литературни очерци, доклади, критики, рецензии и други, Изд. на БАН, 1964
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1965
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1966
  • Избрани произведения. Том 10: Ленинизъм и хуманизъм, Изд. на БАН, 1970
  • Смях, Профиздат, 1962
  • Каква наука е философията, Изд. на БКП, 1965
  • Ленинизмът в битка за човека, Изд. на БКП, 1970
  • Към диалектическото единство на дарвинизма и генетиката, Изд. на БАН, 1970
  • Лъчи в Преизподнята, Изд. Народна младеж, 1971
  • За изкуството, Изд. Български художник, 1974
  • Мисъл и дело, Изд. Наука и изкуство, 1976
  • Идейни съкровища в историята на България, Изд. Български писател, 1977
  • Шест писма: Въпроси на научната философия, Изд. на БАН, 1977
  • Единен и многолик, Партиздат, 1976
  • Етюди, студии, статии, Изд. Български писател, 1983

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, с. 375, 377, 386.
  2. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. Исторически раздел на страницата на БАН.
  4. * Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с. 8 – 9.
  5. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403
     Портал „Македония“         Портал „Македония