Тодор Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за политика и комунист Тодор Павлов. За дипломата вижте Тодор Павлов (дипломат).

Тодор Павлов
български политик и учен

Роден
Починал
8 май 1977 г. (87 г.)

Учил вСофийски университет
НаградиГерой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Георги Димитров (орден)
Ленин
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаМарксизъм
ИнтересиЕпистемология
Текстове„Теория на отражението“ (1945)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Убеждениякомунист
Депутат
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   
Семейство
ДецаВера Тодорова Павлова

Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, виден деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 – 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата, академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 година завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914 – 1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква.

През 1919 година става член на БКП. През 1922 – 1923 година е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 година е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.

След атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1929 година е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 г. се завръща в България и се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в концлагери.

На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.

През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на „Македонска мисъл“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи[1]. По случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София държи промакедонистка реч.

През 1945 г. е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 – 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.[2]

Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 – 1954 и 1962 – 1971).

Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 – 1962 г.[3], директор на Института по философия на БАН (1949 – 1952 и 1960 – 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.[4] Два пъти пъти е „Герой на социалистическия труд“ (указ № 60 от 13 февруари 1960 и указ № 100 от 13 февруари 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда (1950), има пет ордена „Георги Димитров“ (1956, 1959, 1960, 1965), два ордена „Ленин“ (1964, 1970) и златен медал „Карл Маркс“.[5][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Златан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гроздан
Златанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павел Грозданов
(? - 1857)
 
Агния Поликарева
 
Апостол Поликарев
(1830 - след 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Павлов
(1840 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Павлов
(1890 - 1977)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Основни въпроси на философията, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938
  • Обща теория на изкуството. Томъ 1. Часть 1 – 2, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938
  • Основни въпроси на теорията на познанието. Отражението, Печатница В. Ивановъ, 1938
  • Що е съзнание, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е практика, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е философия, Печатница П. Р. Славейковъ, 1939
  • Материализмътъ и другите философски учения, Изд. Довѣрие, 1940
  • Критика и „критика“ на литературни и философски теми, Изд. Българска книжнина, 1940
  • Нация и култура. Художествено-критически и философско-социологически очерки, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Съвременни философски учения, Изд. Д. Гологановъ, 1941
  • Теория на отражението, Изд. Нариздатъ, 1945
  • Цанко Церковски, 1946
  • Христо Ботев. Васил Левски. Светозар Маркович. Речи и статии 1936 – 1945, Изд. Нариздатъ, 1946
  • На литературни и философски теми, Нариздат, 1946
  • Теория на отражението. Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието, Изд. Нариздатъ, 1947
  • Български поети и писатели, Изд. Български писател, 1948
  • Диалектическият материализъм – единствената научна философия, Изд. Народна младеж, 1948
  • Христо Ботев, Изд. Български писател, 1949
  • Александър С. Пушкин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев, Изд. Български писател, 1949
  • Основни въпроси на естетиката. Том 1, Изд. на БАН, 1949
  • Философия и физика, Изд. на БАН, 1950
  • Равносметка на една идеалистическа реакционна философия, Изд. на БАН, 1953
  • За марксическа история на България. Статии, доклади, изказвания, рецензии 1938 – 1954, Изд. на БАН, 1954
  • За марксическа естетика, литературна наука и критика. Том 2: 1937 – 1955, Изд. на БАН, 1955
  • За типичното в действителността и художественото му отражение в изкуството, Изд. Български писател, 1955
  • Избрани произведения. Том 1: Философия и биологически науки, Изд. на БАН, 1957
  • Избрани произведения. Том 2: Педагогика и езикознание, Изд. на БАН, 1958
  • Избрани произведения. Том 3: Философия и исторически науки, Изд. на БАН, 1960
  • Избрани произведения. Том 4: Философия и естетика. Към историята на естетиката., Изд. на БАН, 1961
  • Избрани произведения. Том 5: Теория на отражението, Изд. на БАН, 1962
  • Избрани произведения. Том 6: Философия и естетика. Теоретически студии, статии, доклади и други, Изд. на БАН, 1963
  • Избрани произведения. Том 7: Философия и естетика. Литературни очерци, доклади, критики, рецензии и други, Изд. на БАН, 1964
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1965
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1966
  • Избрани произведения. Том 10: Ленинизъм и хуманизъм, Изд. на БАН, 1970
  • Смях, Профиздат, 1962
  • Каква наука е философията, Изд. на БКП, 1965
  • Ленинизмът в битка за човека, Изд. на БКП, 1970
  • Към диалектическото единство на дарвинизма и генетиката, Изд. на БАН, 1970
  • Лъчи в Преизподнята, Изд. Народна младеж, 1971
  • За изкуството, Изд. Български художник, 1974
  • Мисъл и дело, Изд. Наука и изкуство, 1976
  • Идейни съкровища в историята на България, Изд. Български писател, 1977
  • Шест писма: Въпроси на научната философия, Изд. на БАН, 1977
  • Единен и многолик, Партиздат, 1976
  • Етюди, студии, статии, Изд. Български писател, 1983

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, с. 375, 377, 386.
  2. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. Исторически раздел Архив на оригинала от 2008-03-22 в Wayback Machine. на страницата на БАН.
  4. * Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с. 8 – 9.
  5. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403
  6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 51