Тодор Попадамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Попадамов
български революционер
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Тодор Николов Попадамов с псевдоними Кирил Христов и Страхил[1] е български революционер и учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[2][3], член на Прилепския околийски революционен комитет, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българското педагогическо училище в Скопие. Учителства в село Негован, в Прилеп и на други места. Като учител в Прилеп влиза във ВМОРО и от 1905 година става член на Прилепския околийски революционен комитет. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[4] Ръководи революционна група в Солун. По време на обезоръжителната акция на младотурците в 1911 година е арестуван и изтезаван. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Към 1926 година е ръковидител на Разузнавателната организация на ВМРО за Прилепска околия[5].

Установява се в България и сътрудничи на списание „Илюстрация Илинден“. В статията си „Прилеп в революционните борби“ пише:

Хиляди са жертвите, които даде Македония за свободата си. Скъпи и свидни жертви паднаха пред олтара на отечеството. Македонският българин не направи нищо повече от това, което преди него направиха други. И той тръгна по пътя на историята, която учи поробените народи на безспирни борби и стигна до Илинден и нататък. Борбите на македонския българин за свободата му са гордост не само за него. Те са проява на здравия български дух и воля и на желанието му да живее свободно. Те са следователно гордост и за целия български народ. Във всеки кът на Македония се намират гробове на наши народни светци. Дълбок поклон пред светлата памет на тези, които проляха кръвта си за свободата на соята родина Македония[6].

В 1941 година като председател на Прилепското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира в 1960 година в София. Оставя спомени.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 52, 93.
  2. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 131.
  3. Македонски научен институт
  4. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1652.
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Илюстрация Илинден, бр.115, стр. 3-7.
  7. Спомени на Тодор Попадамов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.319-324.
     Портал „Македония“         Портал „Македония