Тодор Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Станков
български революционер

Роден
Починал
Тодор Станков в Общомедия

Тодор Станков с псевдоним Един гостенин[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Роден е в 1875 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Учителства в Прилеп, където влиза във ВМОРО и става член на местния околийски революционен комитет. По-късно е учител в Щип през учебната 1895/6 година, препоръчан от Даме Груев на неговото място в комитета и като учител, и в Радовиш, където оглавява околийския революционен комитет. През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село Дедино, убива двама от тях, но след бягството на третия се открива Дединската афера[3]. Учителства в Крушево, а от април 1898 година е нелегален войвода на чета в Радовишко. Междувременно към четата му се присъединяват Васил Липовиклията - Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в Конечкия манастир, където е предаден на турските власти. Макар, че е подложен на тежки мъчения не прави никакви признания[4]. Арестуван е от властите и осъден на 6 години затвор, но е освободен по грешка и бяга в България. От 1900 до 1901 година е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. Администратор е на вестник „Вечерна поща“.[5]

Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Лазар Маджаров, която действа в Лозенградско. При избухването на Балканската война се записва доброволец в Нестроевата рота на Девета велешка дружина на Македоно-одринското опълчение. Награден е с народен орден с корона VI степен.[6] По време на Първата световна война е кмет на град Щип.

Никола Коларов пише за Тодор Станков следното:

Тодор Станков бе тъй скромен и тъй непретенциозен, че ако на некой от неговите съвременници не беха известни делата му, действително за нас той щеше да бъде само един от безбройните родолюбиви македонски българи. Немаше ние да знаем, че той е именно от оная фаланга на първопокръстените в борбата... Тая фаланга ще краси завинаги с неувехваща слава великата борба на македонския българин[7].

Умира в 1938 година в София.[8][9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 41.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.87.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 640.
  7. Илюстрация Илинден, бр.98, стр.8
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.154.
  9. Македонски научен институт
     Портал „Македония“         Портал „Македония