Направо към съдържанието

Тодор Станчев (капитан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Станчев
български морски офицер
Тодор Станчев като портупей-юнкер, последна година на обучение във Военното на Н.В. училище
Тодор Станчев като портупей-юнкер, последна година на обучение във Военното на Н.В. училище

ЗваниеКапитан-лейтенант
Години на служба1938 – 1948
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиВоенноморски сили
Военно формированиеБългарски беломорски флот
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
не по-рано от 1945 г.

Тодор Станчев е български морски офицер, капитан-лейтенант, командир от Българския беломорски флот между 1941 и 1944 г.

Тодор Михайлов Станчев е роден на 6 февруари 1915 г. в гр. Варна, Царство България. Завършва Военното на Н.В. училище в гр.София (випуск 57, 1938 г.) и Морското училище в Созопол (випуск 1932 г.). С Министерска заповед №67/1938 г. е назначен за механик в групата стражеви кораби на Дунавската флотилия, базирана в Русе. На 3 октомври 1939 г. е произведен в мичман II ранг, а през 1941г. – мичман I ранг.[1]

Служба в Беломорския флот

[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. със заповед № 87 Станчев е назначен за адютант на Беломорската флотилия, възстановена след разширяването на българската администарация в Егейска Тракия. През 1942 г. (заповед № 120) поема командването на специалната рота, включваща радиотелеграфен, телефонен и водолазен взвод. В началото на 1943 г. (заповед № 19) е назначен за командир на Минния полудивизион, разположен в Кавала и Дедеагач. Той ръководи подготовката на екипажите на новопостроените миночистачи „Струма“, „Места“, „Вардар“ и „Марица“, както и въоръжаването на мобилизирани моторни ветроходи за миночистачни задачи. Станчев съставя планове за отбранителни минни заграждения пред пристанище Дедеагач, Кавалския залив и входа на Орфанския залив. Плановете са одобрени без забележки от българското командване и германското Егейско морско командване. Под негово ръководство е организирано и изпълнено изграждането на част от минно-артилерийските позиции за защита на егейския бряг. През 1944 г. при подготовката за предаване на корабите на Беломорския флот на гръцките партизани и при започналите грабежи от тяхна страна мичман I ранг Станчев разпорежда незабавното сваляне и укриване на българските военноморски флагове от миночистачите. Той лично организира пренасянето им във Варна. Днес спасените флагове се съхраняват във Военноморския музей и се считат за важен символ на запазената чест на Беломорската флотилия.[1]

След създаването на Военноморска база Бургас на основата на Беломорския флот Станчев е преместен там. С Регентска заповед № 59/1945 г. е назначен за временно изпълняваш длъжността началник тил (домакин) на базата – позиция, поверявана на офицери с доказана честност и неподкупност. На 9 септември 1945 г. е произведен в капитан-лейтенант. През 1947 г. (заповед № 135) е назначен за командир на рота в Морското училище – последната му длъжност във флота. През 1948 г. със заповед № 43 е уволнен от служба поради това, че е „царски офицер“. Годината и датата на смъртта му остават неизвестни.[1]

Тодор Станчев е запоменен като офицера, съхранил знамената на Беломорския флот и предотвратил тяхното поругаване. Действията му са оценени като значим акт на защита на българската военноморска чест и историческа памет.

  • Вълканов, Вълкан. Българският беломорски флот, Варна, 2007.
  • Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов.
  • История на Българския военноморски флот, ВИ, С., 1981.