Тодор Страхинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Страхинов
български революционер
Роден
1841 г.
Починал
1914 г. (73 г.)
Семейство
ДецаСтефан Страхинов
Ангел Страхинов

Тодор А. Страхинов е български учител и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Страхинов е роден в 1841 година в неврокопското село Търлис, което тогава е в Османската империя. Става учител и преподава в различни български села в Драмско и Сярско.[1] Осем години преподава в Търлис и Каракьой. Активно участва в борбата на българите за църковна независимост.[2] В 1876 година,[1] преследван от властите,[2] става хайдутин и писар на четата на войводата Стоян Карастоилов.[1][2]

След Берлинския договор се включва в съпротивителното движение. Участва в дейността на комитета „Единство“ в Горна Джумая. Участва в избухналото Кресненско-Разложко въстание в сборния отряд на Стоян войвода.[1] След смъртта на Стоян войвода и разгрома на въстанието, хайдутува с Коста Кукето и Георги Зимбилев в Разложко, Неврокопско, Драмско, Зъхненско, Сярско, Мелнишко, Валовищко и Петричко.[2]

В 1880 година оставя хайдутлука и се заселва в Източна Румелия – в пазарджишкото село Ковачево и работи като учител.[1] Преподава в град Пазарджик и в селата Сараньово и Ковачево 18 години до пенсия.[2]

Умира в Ковачево в 1914 година.[1][3]

Двамата му сина Стефан Страхинов (1882 - 1903) и Ангел Страхинов (? – 1917) са революционери.[4] Автор е на ценни спомени за подготовката и хода на Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 295.
  2. а б в г д е Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ. // Бунтовникъ (III). София, 1903. с. 24.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 451-452.
  4. Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ. // Бунтовникъ (III). София, 1903. с. 22 - 24.