Тодор Страхинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Страхинов
български революционер
Роден
Починал
1914 г. (73 г.)
Семейство
Деца Стефан Страхинов
Ангел Страхинов

Тодор А. Страхинов е български учител и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Страхинов е роден в 1841 година в неврокопското село Търлис, което тогава е в Османската империя. Става учител и преподава в различни български села в Драмско и Сярско.[1] Осем години преподава в Търлис и Каракьой. Активно участва в борбата на българите за църковна независимост.[2] В 1876 година,[1] преследван от властите,[2] става хайдутин и писар на четата на войводата Стоян Карастоилов.[1][2]

След Берлинския договор се включва в съпротивителното движение. Участва в дейността на комитета „Единство“ в Горна Джумая. Участва в избухналото Кресненско-Разложко въстание в сборния отряд на Стоян войвода.[1] След смъртта на Стоян войвода и разгрома на въстанието, хайдутува с Коста Кукето и Георги Зимбилев в Разложко, Неврокопско, Драмско, Зъхненско, Сярско, Мелнишко, Валовищко и Петричко.[2]

В 1880 година оставя хайдутлука и се заселва в Източна Румелия – в пазарджишкото село Ковачево и работи като учител.[1] Преподава в град Пазарджик и в селата Сараньово и Ковачево 18 години до пенсия.[2]

Умира в Ковачево в 1914 година.[1][3]

Двамата му сина Стефан Страхинов (1882 - 1903) и Ангел Страхинов (? – 1917) са революционери.[4] Автор е на ценни спомени за подготовката и хода на Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 295.
  2. а б в г д е Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ. // Бунтовникъ (III). София, 1903. с. 24.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 451-452.
  4. Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ. // Бунтовникъ (III). София, 1903. с. 22 - 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония