Тодор Танев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Танев.
Тодор Танев
български социолог и политик
Роден
Тодор Александров Танев
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областполитология, социология, публична администрация
Работил вСофийски университет
Американски университет в България
Великотърновски университет
Нов български университет
Видни студентиАтанас Мерджанов
Валери Жаблянов
Даниел Митов
Димитър Ганев (политолог)
Иван Начев
Петър Николов-Зиков
Антон Тодоров
Светослав Малинов
Семейство
БащаАлександър Танев
Братя/сестриБорислава Танева

Тодор Александров Танев е български учен (социолог и политолог, професор в Софийския университет) и политик от Реформаторския блок (съосновател и член на Гражданския му съвет). В периода 7 ноември 2014 – 3 февруари 2016 г. е министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 30 октомври 1957 г.[1] Син е на композитора Александър Танев. Завършва 114-а английска езикова гимназия „Лиляна Димитрова“ (1976) и специалност „Социология“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1982).

Постъпва на работа като преподавател в Софийския университет през 1983 г. Специализира и преподава в САЩ, Германия, Италия, Швеция и Нидерландия. Кандидат е на политологическите науки с дисертация на тема „Политическата ситуация: опит за теоретичен анализ“ (1992). Доктор на политологическите науки с дисертация на тема „Културната рационалност на политиката“ (2002). Доцент (1994) и професор (2003) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[2]

Сред основателите е на първата в страната катедра „Политология“ и неин ръководител (1993 – 2000), основател и ръководител (до 2011 г.) на катедра „Публична администрация“.

Научните му интереси са в сферата на стратегическото управление на обществените процеси. Автор е на 9 монографии и множество научни студии, статии и доклади.[3] Основател и главен редактор е на научното онлайн списание „Публични политики.bg“[4]. Участва в ръководството на Мрежата на институции и училища по публична администрация в Централна и Източна Европа NISPAcee[5] от 1998 до 2001 г.

Съосновател и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ). Участва чрез листата на РБ[6] в 29-и МИР (Хасково) в парламентарните избори от 5 октомври 2014 г.

На 7 ноември 2014 г. е избран за министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов. На 1 февруари 2016 г. подава оставката си от министерския пост, след като му е поискана от премиера Бойко Борисов[7]. От 1 март 2016 до 27 януари 2017 г. е съветник в Политическия кабинет на министър-председателя.

Образователна политика[редактиране | редактиране на кода]

Танев води образователна политика, която цели да е преди всичко финансово отговорна, иновативна и цялостна[8]. Мандатът му започва с внасянето от страна на ГЕРБ на радикалния Закон за предучилищното и училищното образование и задачата да се финализира успешно осигуряването на европейските фондове за наука и образование[9]. Тези успоредни сериозни задачи са безпрецедентни в работата и отговорностите на МОН.

Бидейки представител на непартийния Граждански съвет на 5-партийния Реформаторски блок, който е партньор на ГЕРБ в Правителството на Бойко Борисов 2, Танев не получава достатъчна партийна подкрепа[10]. Танев разчита на своя екип, който се състои от известните експерти и заместник министри Ваня Кастрева, проф. Николай Денков и проф. Костадин Костадинов. Продължава редовните срещи със Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, ръководството на Българската академия на науките и социалните партньори, преди всичко Синдиката на българските учители. Установява работни отношения с еврокомисарите по наука Карлуш Моедаш и образование Тибор Наврачич, като осигурява гостуването им в България, подкрепа и средства за българското образование и наука към есента на 2015 г.[11][12]

По време на мандата му е изготвен пакет от 4 законопроекта във всички направления на образователната реформа, включително за изменение и допълнение на законите за развитие на академичния състав, висшето образование, насърчаването на научните изследвания и професионалното образование и обучение. През февруари 2015 г. МОН финализира приемането на Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж с общ бюджет от 1 милиард и 300 млн. лв.[13], както и успешното преминаване на 2 партньорски проверки през май и октомври същата 2015 г.[14] Пак през 2015 г. е завършена законовата и организационната основа на дуалното обучение (за усвояване на професионални умения чрез работа) и заработват негови форми по проекти с Австрия и Швейцария[15].

В сферата на финансирането на науката се създава нов Правилник за работата на Фонда „Научни изследвания“. По инициатива на Танев се създава специална форма за държавно финансиране на изследвания на млади учени с тюторството на утвърдени учени чрез ежегодни конкурси[16]. Първият транш от МОН към БАН за тази цел е от 2 млн. лв. през 2015 г.[17] Вкарва в учебните програми за 5 – 9 клас предмета „Гражданско образование“[18] и увеличава часовете по музика и изобразително изкуство[19].

Провежданата от Танев и екипа му образователна политика акцентира преди всичко върху откриване и изграждане на работещи форми за свързване на бизнеса и образованието като основа на образователната реформа. За целта лансира въвеждането на т.нар. четиристепенна образователна система с вертикалната и хоризонталната проводимост на мястото на действащата двустепенна (училищно – висше образование) чрез развитие на междинна степен между средно и висше (post-secondary, non-tertiary) и степен над висшето, както и еманципиране на професионалното образование и обучение спрямо другите форми на образование и изграждането му като учене през целия живот. Инициативите му са в дуалното (двойно) професионално образование след средното („интегрални професионални колежи“)[20], изграждането на 4-степенната образователна система, създаването в България на т.нар. „университет на третата възраст“[21] и споменатото финансиране на научните изследвания на млади учени.

Допуснати скандали[редактиране | редактиране на кода]

Открити уроци във Враца[редактиране | редактиране на кода]

В началото на декември 2015 г. Тодор Танев е на открит урок пред ученици дванадесетокласници от СОУ „Христо Ботев“ във Враца – сред водещите и най-старите в града. Сочейки портретите на световноизвестни учени в кабинета по химия, Танев с няколко изречения отхвърля техния научен принос[22]:

Ломоносов не е направил нищо... Асен Златаров и той не е нищо особено, само е ходил в СССР, докато тук е било фашизъм... Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула в науката, обаче се жени за дъщеря им Ирен и взема фамилията Кюри, „за да се фука“.

Той продължава в съседния кабинет по история с нравоучението към учениците: да се държат „докрай“ с маджари, евреи, арменци, „както те са докрай с нас“,... „докато не омекнат“[22][23].

Видеозапис от скандалните „уроци“ е пуснат в Интернет 2-3 седмици по-късно, на 23 декември. Тези свръхпренебрежителни оценки за прочути учени и неуважителни приказки, изобщо неподобаващи на министър на образованието, предизвикват продължителна вълна от бурни реакции на неодобрение и осъждане, както и с обсъждано искане от опозицията на неговата оставка[23][24][25]. За арменската общност в страната думите на министъра са неразбираеми, а еврейската общност иска официално обяснение[22].

Въпреки че още същия ден в страницата на предаването „Дарик кафе“ във „Фейсбук“ Танев се извинява на засегнатите[26][23], негодуванието от думите му нараства. Премиерът Б. Борисов го укорява, но не му поисква оставката[27].

„Съжителство“ или „робство“[редактиране | редактиране на кода]

Още не утихнал скандалът от Враца, се разгаря нов при опит за замяна на широко използвания още от Освобождението термин „турско робство“ (подвеждащ, особено при превод, заради значението на „робство“). Министерството на образованието предлага юридическия термин „съвместно съжителство“ за учебниците по „История и цивилизация“ за 2-ри, 6-и, 8-и клас като политически коректно название за периода от 5-те века на България под османска власт[28] (подобно на опита за подмяна с „турско присъствие“ в началото на 1990-те години)[29], без дори да препоръча уместното определение „османско владичество“, макар че е признато за правилното от БАН[30].

Парламентарната група на Патриотичния фронт веднага повиква министър Танев за обяснение[31]. Още предишния ден обаче Тодор Танев застава зад определението „робство“[32]. Този път обаче оставката му е поискана от премиера Борисов и той я подава.

Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Принципи на контентанализа на документи като изследователска техника (1990)
  • Въведение в публичната администрация в сравнителен европейски контекст (2000)
  • Политическата култура (2001)
  • Политическите стратегии (2003)
  • Анализ на публичните политики: науката за създаване на конкретни политики (2008)
  • Стратегическо управление на публичната сфера (2008)
  • Държавничеството (2013)
  • Как мислят стратезите (2016)
  • Към ново разбиране за стратегиите (2021)
  • Манифест за професионалното образование и обучение в България (2018)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен знак на Софийския университет със синя лента (2007)
  • Медаль „За укрепление мира, дружбы и сотрудничества“ Министерства иностранных дел Российской федерации (2015)
  • Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки (2018)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Цветя и подаръци за министър с рожден ден, Vsekiden.com, 30 октомври 2015 г.
  2. ↑ Тодор Александров Танев Архив на оригинала от 2022-10-16 в Wayback Machine., НАЦИД.
  3. ↑ ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ на професор Тодор Александров Танев, д.полит.н. Архив на оригинала от 2023-06-14 в Wayback Machine. – сайт на Философиския факултета на СУ
  4. ↑ „Кой е Тодор Танев?“, dariknews.bg, 6 ноември 2014.
  5. ↑ Сайт на Мрежата на институции и училища по публична администрация в Централна и Източна Европа[неработеща препратка]
  6. ↑ 29 МИР – листа на Реформаторския блок
  7. ↑ „Премиерът поиска оставката на Тодор Танев заради скандалите с учебните планове“, Медиапул, 28 януари 2016 г.
  8. ↑ Министър Тодор Танев: Образователната реформа може да бъде само цялостна, сайт на МОН, 30 април 2015 г.
  9. ↑ Министър Тодор Танев: Новият закон за образованието е прогресивен и е в интерес на учениците Архив на оригинала от 2017-11-08 в Wayback Machine., сайт на МОН.
  10. ↑ Напрежението в РБ ескалира! Вълчев обвини Радан в завера срещу просветния министър! Архив на оригинала от 2017-11-09 в Wayback Machine., Канал 3
  11. ↑ До 2020 г. средствата за научна дейност трябва да достигнат 1,5% от БВП, каза Тодор Танев, dnevnik.bg, 8 октомври 2005 г.
  12. ↑ Проф. Танев се срещна с еврокомисаря по образованието Тибор Наврачич Архив на оригинала от 2017-11-10 в Wayback Machine., teacher.bg.
  13. ↑ Откриващо събитие за стартиране на ОП НОИР, сайт на МОН.
  14. ↑ Mинистърът на образованието и науката проф. Tодор Tанев откри третото заседание на Kомитета за наблюдение по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“, сайт на МОН.
  15. ↑ Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното обучение в българската образователна система 2015‐2019 Архив на оригинала от 2017-11-08 в Wayback Machine., сайт на МОН.
  16. ↑ Среща на ръководството на Академията с млади учени във връзка с Програма за подпомагане на млади учени в БАН
  17. ↑ Велиана Христова, 1 млн. лв. за млади учени - в неизвестност, в-к „Дума“, 13 януари 2016 г.
  18. ↑ Ванина Стоянова, МОН иска часове по гражданско образование от I до XII клас, в-к „Сега“, бр. 5218 (44), 24 февруари 2015 г.
  19. ↑ Александра Маркарян, МОН: Министър Танев лично настоя в X клас да се учат музика и изобразително изкуство, offnews.bg, 4 ноември 2015 г.
  20. ↑ Тодор Танев в Пловдив: Въвеждат се интегрални професионални колежи, „24 часа“, 26 септември 2015 г.
  21. ↑ Танев черпи опит от Франция за университета на третата възраст, Медиапул, 1 декември 2015 г.
  22. ↑ а б в „Просветният министър: Ломоносов не е направил нищо“, dnes.dir.bg, 23 декември 2014.
  23. ↑ а б в Министър Танев се извини за изказванията си във Враца, fakti.bg, 24 декември 2014.
  24. ↑ Скандален „урок“ на министър Тодор Танев във Враца, duma.bg, 23 декември 2014.
  25. ↑ Заради „Откритият урок“ във Враца, БСП поиска оставката на министър Танев[неработеща препратка], vratzanews.com.
  26. ↑ Образователният министър се извини за изказванията си във Враца, nova.bg, 24 декември 2014.
  27. ↑ Премиерът помолил образователния министър да внимава какво говори, iconomist.bg, 14 януари 2016.
  28. ↑ Какво разклати стола на образователния министър Тодор Танев?, petel.bg, 28 януари 2016.
  29. ↑ Турско робство или съжителство - кой е правилният термин според вас, dariknews.bg, 27 януари 2016.
  30. ↑ Учени от БАН: Имало е османско владичество, а не робство, fakti.bg, 30 януари 2016.
  31. ↑ Привикаха Тодор Танев в Патриотичния фронт заради турското робство, tv-vratsa.bg, 28 януари 2016.
  32. ↑ Робство е било. Срещу съжителство вдига ли се въстание?, dnes.bg, 27 януари 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Танев_(политик)&oldid=12207674“.