Тодор Хвойнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Хвойнев
български революционер
Хвойнев, седнал, и първата му жена Мария Н. Щинкова, 11 октомври 1903 година, Чепеларе, след аферата на Тодоровден в село Левочево. РИМ Смолян, Инв. № В – 00130
Хвойнев, седнал, и първата му жена Мария Н. Щинкова, 11 октомври 1903 година, Чепеларе, след аферата на Тодоровден в село Левочево. РИМ Смолян, Инв. № В – 00130

Роден
Починал
Тодор Хвойнев в Общомедия

Тодор Анастасов Хвойнев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Хвойнев с бивши четници, 19 февруари 1934 г., Пашмакли
Петър Даракчиев, Тодор Хвойнев, Коста Плевнелиев – Карото

Тодор Хвойнев е роден на 8 февруари 1872 година в ахъчелебийското село Левочево, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село, след което учи занаят при дюлгери.[1] Занимава се и с овчарство. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а от 1901 година е таен куриер на Задграничното представителство. От 1902 година е ръководител на революционния комитет на родното си село, а през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Андон Дечев. След въстанието минава в нелегалност и със семейството си се установява в Чепеларе.[1] Между 1904-1908 година е войвода на чета в Родопите и Беломорска Тракия. През 1908 година след като му е дадена амнистия се завръща в родното си село, където през 1909 година е избран за кмет.[1] През Балканската война води Двадесет и първи пехотен средногорски полк и участва в покръстването на помаците. Оттогава си спомня:

Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...[2]

Взема участие в Първата световна война (1915-1918). През 1922 година е назначен за помощник на Димитър Левов[1] и е войвода на чета на Вътрешната тракийска революционна организация в Беломорска Тракия[3]. Като член на ВТРО е избран за делегат и участва в X и XI конгрес на организацията.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътеводител на Държавен архив – Смолян (1615–1944). Второ допълнено издание, София, 2000, Главно управление на архивите при Министерския съвет, ISBN 954-9800-08-3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ПДА, стр. 178-189
  2. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.
     Портал „Македония“         Портал „Македония