Направо към съдържанието

Тодор Черваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Черваров
български революционер и общественик
Роден
Починал
27 ноември 1937 г. (57 г.)

Тодор Илиев Черваров с псевдоним Акаций[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тодор Черваров е роден на 28 януари 1880 година в Скопие, тогава в Османската империя. Получава висше образование. През 1896 година се присъединява към ВМОРО. По-късно учителства в Скопие, където последователно заема длъжностите Скопски околийски ръководител (1906-1907), член на окръжния комитет (1907), представител на Скопския околийски революционен комитет при Задграничното представителство на ВМОРО (1907-1908).[2] В 1906/1907 година е учител в Скопското българско педагогическо училище. След края на учебната година Екзархията е принудена от османските власти да го уволни заради подозрения в революционна дейност.[3] Като представител на Скопския комитет е делегат на Кюстендилския конгрес от 1908 година.[4]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[5]

Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[6]

През 1911/1912 година преподава в девическото средно училище към Скопското българско педагогическо училище.[7]

През Първата световна война Тодор Черваров служи в 61-ви македонски полк на 11 дивизия[4].

  1. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 16.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
  4. 1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
  5. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  7. ↑ Училищното дело в град Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // Илюстрация Илиндень 9 (89). Илинденска организация, ноември 1937. с. 11.