Тодор Чипев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Чипев
български печатар, книжар и издател
Роден
Тодор Филипов Чипев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Етнос българи
Предприемаческа дейност
Област книгоиздаване
Семейство
Деца Филип Чипев
Първото самостоятелно издание на "Под игото" на български език, изд. "Т.Ф.Чипев", 1894 г.

Тодор Филипов Чипев е български печатар, книжар и издател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1867 г. в Копривщица. Учи в родния си град, но от малък остава сирак и е принуден да работи в Пирдоп. Доброволец е в Сръбско-българската война от 1885 г. Учи печатарство в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, където е словослагател. По-късно работи в печатница „Единство“.[2] От 1889 г. разпространява първите преводи на български език на „Скитникът евреин“ от Йожен Сю и „Война и мир“ от Лев Толстой.[1] През 1890 г. се установява в София, където работи като печатар и продава книги и вестници.[2] От 1930 г. издава и първото българско библиографско списаниеБългарска книга“.

Умира на 10 декември 1944 година.[1] Погребан е в парцел 3 на Централните софийски гробища.[3]

Негов син е книгоиздателят Филип Чипев.[1]

Издателство Т. Ф. Чипев[редактиране | редактиране на кода]

През 1891 г. основава едно от най-големите български издателства в България – „Т. Ф. Чипев“. Първата книга, която издава е „Физиология на любовта“ от П. Монтегаца. Отпечатва „Повести и разкази“, „Под игото“, „Нова земя“ и други на Иван Вазов, общо 18 негови книги, а също така и на Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Артур Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По. В 1896 г. открива нова голяма книжарница, която разширява през 1910 г. с два нови отдела – за художествена литература и учебници. Създава и антикварен отдел, в който се продават български старопечатни книги и чужди издания. След Първата световна война основава издателство „Тодор Чипев“, в което работи заедно с дванадесетте си синове. Участва на световното изложение в Париж, общославянската изложба за детска литература в Любляна, изложбата на славянската книга в Белград. Издава над 500 книги и отпечатва множество картички с български носии, изгледи от България, ликовете на български революционери и други. В книжарницата му, на бул. Дондукoв се продават книги на английски, немски, руски и чешки език.[2] Сградата на издателството е разрушена при американските бомбардировки над София на 30 март 1944 г.[1][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4807 – 4808.
  2. а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 153 – 155.
  3. SofiaPomni.com. Посетен на 3 март 2018 г.
  4. Изгубена България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]