Направо към съдържанието

Тодор Чипев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Чипев
български печатар, книжар и издател
Роден
Тодор Филипов Чипев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСредно училище „Любен Каравелов“
Предприемаческа дейност
Областкнигоиздаване
Наградивоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриНикола Чипев
ДецаФилип Чипев
Първото самостоятелно издание на „Под игото“ на български език, изд. „Т.Ф.Чипев“, 1894 г.

Тодор Филипов Чипев, наричан от съвременниците си Те Фе Чипев, е български печатар, книжар и издател, основал и ръководил една от най-големите издателски и книжарски фирми в България.[1][2]

Роден е на 5 юли 1867 г. в Копривщица, в бедно семейство.[2] Учи в родния си град, но от малък остава сирак и е принуден да работи в Пирдоп. Доброволец е в Сръбско-българската война от 1885 г. Учи печатарство в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, където е словослагател. По-късно работи в печатница „Единство“.[3] От 1889 г. разпространява първите преводи на български език на „Скитникът евреин“ от Йожен Сю и „Война и мир“ от Лев Толстой.[4] През 1890 г. се установява в София, където работи като печатар и продава книги и вестници.[3] От 1930 г. издава и първото българско библиографско списание „Българска книга“.

Умира на 10 декември 1944 година.[4] Погребан е в парцел 3 на Централните софийски гробища.[5]

Негов син е книгоиздателят Филип Чипев.[4]

Издателство Т. Ф. Чипев

[редактиране | редактиране на кода]

През 1891 г. основава едно от най-големите български издателства в България – „Т. Ф. Чипев“. Първата книга, която издава е „Физиология на любовта“ от П. Монтегаца. Отпечатва „Повести и разкази“, „Под игото“, „Нова земя“ и други на Иван Вазов, общо 18 негови книги, а също така и на Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Артур Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По. В 1896 г. открива нова голяма книжарница, която разширява през 1910 г. с два нови отдела – за художествена литература и учебници. Създава и антикварен отдел, в който се продават български старопечатни книги и чужди издания. След Първата световна война основава издателство „Тодор Чипев“, в което работи заедно с дванадесетте си синове. Участва на световното изложение в Париж, общославянската изложба за детска литература в Любляна, изложбата на славянската книга в Белград. Издава над 500 книги и отпечатва множество картички с български носии, изгледи от България, ликовете на български революционери и други. В книжарницата му, на бул. „Дондукoв“ се продават книги на английски, немски, руски и чешки език.[3] Сградата на издателството е разрушена при американските бомбардировки над София на 30 март 1944 г.[4][6]

На Тодор Чипев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

  1. ↑ Виж също Чипев, Тодор Филипов (5. VІІ. 1867 - 10. ХІІ. 1944) // Кратка българска енциклопедия. Т. 5 Строй-ЯЯ. Издателство на Българска академия на науките, 1969. с. 472.
  2. 1 2 Парижков, Петър. Апостоли на книгата. Книга първа. Т. Книга първа. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1984. с. 111.
  3. 1 2 3 Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 153 – 155.
  4. 1 2 3 4 Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4807 – 4808.
  5. ↑ ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 3 март 2018 г.
  6. ↑ Изгубена България