Токи пона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Токи пона
toki pona
/ˈtoki ˈpona/
Писменост латиница;
sitelen pona (логографска);
sitelen sitelen (логографска с абугида за чужди думи);
други, неофициални
Създател Соня Ланг
Употреба изпробване на принципите на минимализма, на хипотезата на Сапир – Уорф и на пиджините
Основа английски, ток писин, фински, грузински, нидерландски, акадски френски, есперанто, хърватски, китайски
Систематизация по Ethnologue
-Изкуствени
.→Токи пона
Токи пона в Общомедия
Символът на токи пона. Представлява името, изписано на логографската писменост sitelen pona: кръгът с трите чертички отговаря на думата toki, а кривата вътре в него – на pona.

То̀ки по̀на е изкуствен език, създаден от канадската езиковедка и преводачка Соня Ланг[1] с цел опростяване на мислите и общуването. Известен е с това, че си служи с малък речников запас.

Езикът се появява като чернова, публикувана в интернет пространството през 2001 година, а през 2014 г. – вече в завършено състояние – в книгата на Соня Ланг Toki Pona: The Language of Good („Токи пона – езикът на доброто“). Още в първите години на развитие на токи пона се образува малка общност от използващи и говорещи езика. Въпреки че се използва обикновено онлайн – например в стаи за чат и в социалните медии – през първите десет години от създаването му се провеждат и няколко срещи на живо.

Основният замисъл на токи пона е минимализмът. Разполага с около 120 речникови единици и 14 фонеми, които са лесно произносими за носителите на множество естествени езици. За разлика от други изкуствени езици, като например волапюк и есперанто, токи пона не е създаден с цел да бъде международен помощен език. Замислен въз основа на философията на таоизма, той е създаден, за да помага на използващите го да се съсредоточат върху простите неща, както и да насърчи положителното мислене съгласно хипотезата на Сапир – Уорф. Въпреки малкия речников запас говорещите токи пона могат да се разбират помежду си, като се опират на контекста и на съчетаването на отделни думи, за да изразят по-сложни понятия и по-точни оттенъци на определени думи.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на езика се състои от две думи: toki ('език, реч, говор, говоря') и pona ('добър, добро, добрина'). Първата произхожда от ток писинската дума tok, която на свой ред произлиза от английското talk ('говоря'), а втората – от думата bona ('добър') на есперанто, произлизаща на свой ред от общороманското bon или латинското bonus, значещо същото. Може да се преведе като „добър език“, „език на доброто“.

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Соня Ланг започва да създава езика като начин за изразяване на мислите си по време на депресия.[2]

Една от главните цели на езика е съсредоточаването върху минимализма. Устроен е така, че да изразява възможно по-тесен обхват на значение с възможно най-малко сложност. Подобно на пиджин, токи пона насочва вниманието си върху прости понятия и елементи, които са всеобщи за много култури по света. Речниковият му запас се състои от около 120 думи, а 14-те фонеми са съобразени за носителите на всякакви естествени езици.

Замислен въз основа на философията на таоизма, друга цел на токи пона е да помогне на използващите го да се съсредоточат върху същественото, като си служат с прости елементи и премахнат осложнеността от мисловния процес. От тези прости понятия може да се изразят по-сложни чрез простото съчетаване на отделни думи. Това позволява на използващите го да виждат естеството и същината на изразените мисли.

Опирайки се на хипотезата на Сапир – Уорф, която гласи най-общо, че езикът влияе върху начина на мислене и поведение на говорещите го, токи пона се стреми да насърчи положителното мислене.

Друга цел на езика е използващите го да обърнат повече внимание на настоящето, на обкръжението си и на думите, които хората използват. Според авторката му езикът е създаден, за да бъде „забавен и сладък“.

Макар да не цели да бъде международен помощен език, хора от целия свят използват токи пона, за да общуват помежду си.

История[редактиране | редактиране на кода]

Книгата Toki Pona: The Language of Good.

Ранна версия на езика е публикувана онлайн от Соня Ланг през 2001 година и бързо набира известност. Членове на групата обсъждат езика на английски, токи пона и есперанто, предлагат промени и говорят за наличните в сайта материали. При най-голямата си активност групата има малко над 500 членове. Съобщенията в групата са архивирани с помощта на phpBB.

През 2014 г. Ланг по-късно издава официална книга за езика: Toki Pona: The Language of Good („Токи пона – езикът на доброто“). В самия език има отделна дума за нея – pu, която като глагол означава „допитвам се/използвам книгата Toki Pona: The Language of Good“. През 2016 г. книгата е преведена и на френски.

През 2008 г. е подадено заявление към ISO 639-3 за име на езика, но е отхвърлено, понеже езикът е твърде млад. През 2018 г. е отхвърлена втора заявка, понеже езикът „не изглежда да се използва в много области, нито като средство за общуване в общност, включваща всякакви възрасти“.

Токи пона е предмет на някои научни трудове и е използван също и за изкуствен интелект, както и за терапевтичен начин за отстраняване на отрицателното мислене, като се използва от пациенти, за да изразят мислите си на този език. През 2010 г. е избран за първата версия на речник за проекта за език за общуване с роботи (ROILA). Целта на това изследване е да разгледа употребата на изкуствен език за точността при разпознаването на реч от машина, и резултатите сочат, че измененият речников запас на токи пона е значително по-ефикасен от този на английския.

Фонология[редактиране | редактиране на кода]

Звуков запас[редактиране | редактиране на кода]

В токи пона съществуват девет съгласни (/p, t, k, s, m, n, l, j, w/) и пет гласни звука (/a, e, i, o, u/), показани тук с помощта на международната фонетична азбука (МФА). Няма двойни гласни (дифтонги), различни по дължина гласни, струпване на съгласни звукове (единственото изключение са тези, които започват с някой носов звук) или тонове. Както звуковият запас, така и фонотактиката на токи пона са съвместими с тези на повечето човешки езици, следователно не представляват трудност при четенето. Ударението е постоянно и пада върху първата сричка (включително и при думи от чужд произход, след като са преминали през процеса на транслитериране).

Съгласни звукове
Устнени Предноезични Средноезични
Носови m n
Преградни p t k
Проходни s
Приблизителни w l j
Гласни звукове
Предни Задни
Затворени i u
Междинни e o
Отворени a

Разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на гласните е подобно на това в много други езици. 32% от гласните са /a/, 25% – /i/, малко над 15% – /e/ и /o/, а 10% – /u/.

Сричков строеж[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на сричките е (С)Г(N), т.е. незадължителна съгласна + гласна + незадължително n, или Г, СГ, ГN, СГN. Съгласната е задължителна при срички, които не са начални за думата. Както при повечето езици СГ е най-често срещаният вид.

Повечето думи (70%) са двусрични; около 20% са едносрични, а 10% – трисрични.

Фонотактика[редактиране | редактиране на кода]

Следните звукови съчетания не са позволени в езика: */ji, wu, wo, ti/, нито може краесричното n да стои пред /m/ или /n/ от следваща сричка в една и съща дума.

Собствените имена от други езици е необходимо да се пригодят на токи пона според няколко правила. За основа се взема произношението на съответния език на името. Следователно например Англия или английски ще се предаде Inli (от English), а Джон (John) ще стане San. По същия начин Иван ще стане Ipan, МарияMalija.

Писмена система[редактиране | редактиране на кода]

Писмената система sitelen pona, включена в книгата Toki Pona: The Language of Good.
Съчетания от по две думи на писмеността sitelen pona. Четвъртото съчетание представлява името на езика и често се среща като негов символ.
Писмената система sitelen sitelen, създадена от Джонатън Гейбъл.

Токи пона си служи с 14 букви от латиницатаa, e, i, j, k, l, m, n, o, p, s, t, u, w. Произношението им отговаря напълно на това на международната фонетична азбука (МФА); буквата j отговаря на българското й, а гласните съвпадат напълно с българските, но с тази разлика, че тези на токи пона не търпят потъмняване (редукция), тоест произнасят се винаги ясно и отчетливо. Главни букви се използват само в един-единствен случай – когато думата е от чужд произход. Началото на всяко изречение се пише с малка буква.

Освен латиницата, която е най-удобната и най-разпространената писменост, съществуват и две логографски писмености, наречени съответно sitelen pona (условен превод: „добри картинки“) и sitelen sitelen, въведени официално в книгата Toki Pona: The Language of Good. В първата от тях, sitelen pona, на всяка една речникова единица в езика съответства един знак – тази писменост е приета от самата Ланг като алтернативна на латиницата. Описвана е като „йероглифоподобна писменост, включваща завъртулки и други форми, все едно нарисувани от дете“. Собствените имена се изписват в картушовиден знак, като се използват редица знаци, от които всеки един представя първата буква на думата. Знаците, отговарящи на едно прилагателно, може да се изпишат вътре или над символа за предходната дума, която определят. Знакът за името на езика, написан с помощта на sitelen pona, представлява съчетание на знака за pona ('добър'), изписан вътре в този за toki ('език').

Втората писменост, sitelen sitelen, е дело на Джонатън Гейбъл. Тя е по-сложна от sitelen pona и по вид е сходна с тази на маите. Тази нелинейна система си служи с два начина за образуване на думи: чрез логограми, представляващи отделни думи, и абугида за изписване на сричките (особено за собствените имена).

Други членове на общността също са допринесли със свои системи за изписване на токи пона.

Речников запас[редактиране | редактиране на кода]

Речниковият запас на токи пона се състои от около 120 думи. Всяка една от тях покрива множество значения, които в същността си споделят нещо общо. Например suli означава не само „голям“ или „дълъг“, а също и „важен“, „значим“. Значението и преводът им зависят от контекста. За изразяване на по-сложни идеи корените може да се съчетават помежду си. Например jan pona означава обикновено „приятел“, макар буквалният превод на това съчетание да е „добър човек“. По същия начин telo nasa означава обикновено „алкохол“, „алкохолна напитка“, макар буквалният превод да е „странна течност/вода“. Глаголът „преподавам“ се изразява обикновено като pana e sona, тоест „давам знание“.

Цветове[редактиране | редактиране на кода]

Токи пона разполага с пет думи, назоваващи цветове: pimeja ('черно', от фински: pimeä 'тъмен'), walo ('бяло', от фински: valko- 'бял'), loje ('червено', от нидерландски: rood, rooie 'червен'), jelo ('жълто', от английски: yellow) laso ('синьо' или 'зелено', от уелски: glas 'син'). говорещите езика понякога съчетават тези пет думи помежду си, за да изразят по-конкретни цветове. Например „лилаво“ може да се изрази чрез съчетаването на laso и lojelaso loje означава буквално „червеникаво синьо/зелено“, а loje laso – „синкаво/зеленикаво червено“.

Числа[редактиране | редактиране на кода]

В езика съществуват следните думи, назоваващи брой: wan ('едно'; от английски: one), tu ('две', от английски: two) и mute ('много', 'повече от две', от есперанто: multe). Допълнително ala може да означава „нула“, „николко“, макар буквалният превод да е „не“, „нищо“, „няма“. По същия начин ale означава буквално „всичко“ или „всеки“, но като число може да означава „много“ или „безброй“.

Алтернативна система за по-големи числа, описана в книгата на Ланг, включва luka (букв. „ръка“, от хърватски: ruka) за „пет“, mute (букв. 'много') за 20 и ale (букв. 'всичко') за 100.

Произход на думите[редактиране | редактиране на кода]

Кръгова диаграма, посочваща езиците, от които произхождат думите в токи пона (без остарелите думи).

Думите в езика водят произхода си от различни естествени езици. Най-много от тях са заимствани от ток писин, финския, хърватския, есперанто, нидерландския, акадския френски и английския, но има и такива от грузинския, мандарин, кантонския, тонганския и други.

Например думата toki ('говор, реч, език') е сходна с токписинската tok, която на свой ред произлиза от английската talk. Pona ('добър, добро, доброта') произхожда от общороманския корен bon. Думата lape ('спя, почивам си, отдъхвам си') идва от нидерландския глагол slapen ('спя'), пряко свързан с английския sleep. Думата kepeken ('използвам; с(ъс), чрез') идва от gebruiken, а akesi ('неприятно пълзящо животно, гущер') – от hagedis ('гущер'). Причината за разминаването на някои букви с други е това, че на токи пона някои буквени съчетания не са позволени, например *ti не е позволено, затова нидерландското di в hagedis става si.

История на думите[редактиране | редактиране на кода]

Някои думи имат остарели синоними. Например nena ('издатина; нос; нещо стърчащо') замества kapa рано в развитието на езика по неизвестни причини. По-късно местоимението ona ('той, тя, то; те') замества iki, за да се избегне объркване с ike ('лош').

Думата ali е добавена като дублет на ale ('всичко, всеки; вселена'), за да се избегне объркването с ala ('не') сред хора, които потъмняват (редуцират) неударените гласни. Двата варианта се използват равностойно.

Поначало думата oko е означавала „око“, а lukin се е използвала като глагол – „виждам“ или „гледам“. В книгата на Ланг значенията и на двете думи по-късно са събрани в lukin, като oko остава алтернативен вариант.

Има и думи, които просто са премахнати, например leko ('блокче, стълби'), monsuta ('чудовище, страх'), majuna ('стар', от есперанто maljuna), kipisi ('режа') и pata ('роднина'). Тези думи понастоящем се смятат за остарели, тъй като не са включени в официалната книга. Освен nena и ona, които заместват съществуващи думи, няколко думи са добавени към първоначалните 118: pan ('хляб, зърно, тестен продукт, ориз'), esun ('пазар, магазин, търговия'), alasa ('ловувам, събирам') и namako ('допълнителен, допълнение; подправка') – последната може да се използва и със значението на sin ('нов').

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рок Морин. How to Say (Almost) Everything in a Hundred-Word Language. // в. „Атлантик“, 15 юли 2015 г.. Посетен на 18 март 2021 г..
  2. Шъвон Робъртс. Canadian has people talking about lingo she created. // в. „Глоуб енд Мейл“, 9 юли 2007 г.. Посетен на 18 март 2021 г..
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Toki Pona“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]