Томарски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томарски манастир
фасада
фасада
Portugal location map Topographic.png
39.6039° с. ш. -8.4192° и. д.
Местоположение в Португалия
Вид Католически манастир
Местоположение Томар, Португалия
Стил Мануелин
Изграждане 12 век, преустройство 16 век
Томарски манастир в Общомедия
Томарски манастир
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Castelo de Tomar (16).JPG
фасада
В регистъра 532
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Португалия
Тип Културно
Критерии i, vi
Вписване 1983  (7ма сесия)
Томарски манастир в Общомедия

Манастир на ордена на Христос (порт. Convento de Cristo) – основна твърдина на португалския орден на тамплиерите и техните наследници на орден на Христос. Включена като пристройка на замъка през XII век, по-късно променена в манастир. С течение на годините, под сянката на крепостта израства град Томар. През 1983 г. манастирът на Христос е причислен от ЮНЕСКО сред паметниците на Световното културно наследство.

Преустройството му е в стил Мануелин.

Кръгла църква[редактиране | редактиране на кода]

Най-древната сграда на комплекса е кръглата църква (rotunda), като лондонския Темпъл и други тамплиерски църкви, построени като имитация не толкова на храма на Гроба Господен, колкото на арабския купол на Скалата (който кръстоносците погрешно приемат за фрагмент на Соломоновия храм). По отношение на декорацията (растителни мотиви по колоните), тя по-скоро прилича на катедралата в Коимбра.

Крепостта на ордена[редактиране | редактиране на кода]

През 1190 г. крепостта на ордена на тамплиерите с невиждани дотогава в Иберия кръгли ъглови кули, устоява на обсадата на маврите начело с Якуб ал-Мансур. В близост до Томар, рицарите изграждат още една цитаделата – Алмоурол. След закриване през 1312 г. на ордена на тамплиерите португалската собственост е прехвърлена по заповед на крал Денис на орден на Христос, избрал Томар за главната си резиденция през 1347 година.

Преустройство[редактиране | редактиране на кода]

Крал Мануел, още преди възкачване на трона е избран за велик магистър на ордена на Христос, разгръща в Томар мащабно строителство. След издигането на нов Неф, кръгла църква на тамплиерите се превръща в апсида. Неговият наследник Жуау III пристроява към мануелинския неф елегантен ренесансов клоатър; достраяван при Филип II от италианецът Филипо Терци. Само от XV—XVI век в манастира дострояват осем клоатри:

  • клоатър за двуетажна готическа обител, построена около 1433 от Енрике Мореплавателя.
  • клоатър Cemitério: Също така се появява по времето на Енрике. Тук са погребани рицари и монаси от манастира. Тук е погребани в гробница стил мануелин (около 1523) костите на Диого да Гама, брат на Вашку да Гама.
  • клоатър Санта Барбара: от 16 век, построена в стил мануелин.
  • клоатър на дов Филип: Двуетажна обител с бароков фонтан. На Втория етаж през 1580 година испанският крал Филип II, е коронован като крал на Португалия.
  • клоатър на Жуау III: Започнат от Жуау III и първоначално планиран от испанският архитект Диого де Торавола. Довършен през 1557 година от архитекта на Филип І, италианеца Филипо Терзи. Тази двуетажна обител свързва общежитието с църквата. Той е един от най-важните примери за Маниеризъм в Португалия. Етажите са свързани с елегантни спирални стълби в ъглите на обителта.

Манастирският акведукт е паметник от времето на испано-португалска уния.

План. Кръглата църква на тамплиерите (края на 12 в) в червено, Нефът на Мануел (начало на 16 в) в синьо, пристройката на Енрике Мореплавателя в зелено

Капела Портокареигос[редактиране | редактиране на кода]

Капелата на Антонио Портокареигос и неговите съпруги е построена от семейството през 1626 година. Стените са покрити с плочки, създаващи илюзия от форми на диамант от седемнадесети век (в три цвята). Поставените на земята плочки наподобяват килим. През началото на 18 век стените са украсени с единадесет панели, илюстриращи живота на Христос.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Mendonça, Isabel; Marques, Lina; Branco, Ricardo; Matias, Cecília (2006), SIPA, ed., Convento de Cristo/Mosteiro de Cristo

Препратки[редактиране | редактиране на кода]