Направо към съдържанието

Томас Дюи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томас Дюи
Thomas Edmund Dewey
Роден
Починал
16 март 1971 г. (68 г.)
ПогребанСъединени американски щати

РелигияЕпископална църква в САЩ
Учил вМичигански университет
Колумбийски университет
Колумбийско правно училище
Политика
ПартияРепубликанска партия

Подпис
Уебсайт
Томас Дюи в Общомедия

Томас Едмънд Дюи (на английски: Thomas Edmund Dewey) е американски адвокат и политик, който е 47-ият губернатор на Ню Йорк от 1943 до 1954 г. Той е номиниран от Републиканската партия за президент на Съединените щати на президентските избори през 1944 г. и 1948 г., като губи първите избори от Франклин Д. Рузвелт, а вторите – от Хари С. Труман, с голямо смущение и преобръщане.

Като прокурор на Ню Йорк и окръжен прокурор през 30-те и началото на 40-те години на XX век, Дюи е безмилостен в усилията си да ограничи властта на американската мафия и на организираната престъпност като цяло. Най-известен е фактът, че той успешно преследва мафиотския бос Чарлз "Лъки" Лучано по обвинения в принудителна проституция през 1936 г. Лучано е осъден на затвор от 30 до 50 години. Той също така преследва и осъжда Уакси Гордън, друг виден гангстер от Ню Йорк и бутлегер, по обвинения в укриване на данъци. Дюи почти успява да залови и мафиота Дъч Шулц, но Шулц е убит през 1935 г. при акция, поръчана от Комисията.

Томас Дюи като губернатор на Ню Йорк, 1 януари 1944 г.

Прогресивен консерватор, Дюи ръководи умерената фракция на Републиканската партия през 40-те и 50-те години на XX век, в опозиция на по-консервативния сенатор от Охайо Робърт А. Тафт. Дюи е защитник на професионалната и бизнес общност в североизточната част на Съединените щати, която по-късно ще бъде наречена Източният естаблишмънт. Тази група се състои от интернационалисти, които подкрепят Организацията на обединените нации и борбата в Студената война срещу комунизма и Съветския съюз, и подкрепя повечето от реформите в социалното подпомагане от Новия курс, въведени по време на администрацията на демократа Франклин Д. Рузвелт.

Дюи е 47-ият губернатор на Ню Йорк от 1943 до 1954 г. През 1944 г. той е номиниран от Републиканската партия за президент, но губи изборите от действащия Франклин Д. Рузвелт в най-близките от четирите президентски избори на Рузвелт.[1] Дюи печели номинацията за президент на Републиканската партия отново през 1948 г., побеждавайки Харолд Стасен отляво и Робърт А. Тафт отдясно. Въпреки това, той губи от президента Хари С. Труман в един от най-големите изненади в историята на президентските избори.[2] Като подготовка за наближаващите избори през 1948 г. Труман дава ясно да се разбере, че е демократ от традицията на Новия курс и се застъпва за всеобща здравна застраховка. Макар и да е очаквано от почти всички журналисти, че той ще загуби, Труман води яростна кампания и успява да нанесе едно от най-неочакваните поражения на фаворита Томас Дюи и така печели свой собствен мандат. Дюи изиграва голяма роля за спечелването на републиканската президентска номинация на Дуайт Д. Айзенхауер за изборите през 1952 г., помагайки на Айзенхауер да спечели президентските избори същата година.[3] Той също така играе голяма роля в избора на Ричард Никсън за кандидат за вицепрезидент от Републиканската партия през 1952 г. и 1956 г.[4] Той е първият номиниран от голяма партия, роден през XX век.

След политическото си пенсиониране Дюи работи от 1955 до 1971 г. като корпоративен адвокат и старши партньор в адвокатската си кантора Dewey Ballantine в Ню Йорк. През март 1971 г., докато е на голф ваканция в Маями, Флорида, той умира от сърдечен удар. След публична възпоменателна церемония в епископалната църква „Свети Джеймс“ в Ню Йорк, Дюи е погребан в градското гробище на Полинг, Ню Йорк.

Дюи описва кариерата си в обществения живот като „политически инженер... консерватор, изправен пред политическите факти на живота“.[5]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Томас Е. Дюи е мъртъв на 68 // The New York Times, 17 март 1971 г. с. 1. Посетен на 20 август 2016 г.
  2. Томас Е. Дюи е мъртъв на 68 // The New York Times, 17 март 1971 г. с. 1. Посетен на 20 август 2016 г.
  3. (Смит, стр. 578–608)
  4. (Смит, стр. 595–597)
  5. Томас Е. Дюи и неговото време от Ричард Нортън Смит, Първо издание на Touchstone 1984, стр. 631