Томас Карлайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Карлайл
шотландски писател, историк, философ и преводач
Томас Карлайл 
Роден: 4 декември 1795 г.
Починал: 5 февруари 1881 г. (85 г.)

Томас Карлайл (на английски: Thomas Carlyle, 17951881) е шотландски писател, философ, историк-медиевист. Той е сред е сред философите, формирали мисленето на Западното общество.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в обикновено селско семейство. Родителите му — ревностни калвинисти го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет. Не желаейки свещенническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията, но скоро се завръща в Единбург. Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.

Съчинения за немската литература[редактиране | редактиране на кода]

Преводът на Гьоте „Вилхелм Майстер“ в 1824 г. и „Животът на Шилер“ в 1825 г. са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на Жан Паул, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Лудвиг Тик, Фуке и др., характеристики на Волтер в либералния „Единбург Ревю“. В същия „Единбург Ревю“ в началото на 30-те години се появява неговата първа статия от по-общ характер, „Белезите на времето“, в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия „Тейфелсдрек“, превърнала се впоследствие в книгата „Sartor Resartus“, а също „История на немската литература“ не са приети от никой издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина „Sartor Resartus“ се появила в САЩ по-рано отколкото във Великобритания.

Историческо-философски трудове[редактиране | редактиране на кода]

Томас Карлайл около 1860 г.

Със същата оригиналност, както и предните произведения, се отличава неговата „История на френската революция“ („French Revolution, a history“, 1837), острият памфлет „Чартизъм“ (1839), лекциите за героите и героическото в историята („On Hero worship“, 1841) и историко-философските разсъждения „Past and present“ (1843).

Не подхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувствал сам и замислил за известно време издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения „вярващ радикализъм“. Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност-герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравствения дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са разкрити много добре в двенайсетте „Памфлети на последните дни“ („Latter-day pamphlets“, 1858); в които осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, полит-икономическите учения и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престанали да го разбират.

Други исторически съчинения[редактиране | редактиране на кода]

От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има „Letters and Speeches of Oliver Cromwell“ (1845-46), с небезпристрастни коментарии относно „героя“ Оливър Кромуел. Най-обширното съчинение на Карлайл — „History of Frederick II“ (1858-65), го накарва да предприеме пътешествие в Германия. Въпреки многото си добри качества, съчинението е доста разтеглено. През 1847 г. излизат „Исторически и критически опити“ (сборник от статии), през 1851 г. — биографията на неговия приятел от младостта, поета Стерлинг. От 1868 до 1870 г. Карлайл издава своите пълни съчинения („Library edition“, в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание „People’s edition“, издавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието „Първите норвежки крале“ (1875 г.). През 1866 г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател. По време на френско-пруската война застава на страната на Прусия, като горещо подкрепял каузата ѝ в своите писма в „Times“, издадени и отделно през 1871 г.. Умира през 1881 г.

Карлайл и нацизмът[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Томас Карлайл от 1872 г.

Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Например, професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия през1938 г. „Бил ли е Карлайл първият нацист?“, се опитва да отговори утвърдително в списанието „Anglo-German Review“:

Нацизмът не е немско изобретение, отначало той възниква зад граница и идва при нас именно от там… Философията на нацизма, теорията на диктатурата са формулирани сто години преди това от великия шотландец на своето време — Карлайл, най-уважаваният от политическите пророци. Впоследствие идеите му са развити от Хюстън Стюарт Чембърлейн. Няма нито една основна доктрина на нацизма, на които е основана нацистската религия, която да не е била… при Карлайл, или при Чембърлейн. И Карлайл и Чембърлейн са духовните бащи на нацистката религия… Както Хитлер, Карлайл никога не е изменял на своята ненавист, на своето презрение към парламентарната система… Както и Хитлер, Карлайл винаги е вярвал в спасителната добродетел на диктатурата.

Бертран Ръсел в книгата си „История на Западната философия“ (1946 г.) твърди: „Следващата стъпка след Карлайл и Ницше е Хитлер.

Известният историк Мануел Саркисян посвещава нашумялата си книга „Английските корени на немския фашизъм“ на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи отделна глава.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  • „Природата не търпи лъжи“.
  • „Любящото сърце е началото на познанието“.
  • „Историята на света се гради от биографиите на великите“.
  • „Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници“.
  • „Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката която ни е ясна“.
  • „Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън“.
  • „Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития — макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, - признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История“.
  • „Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек“.
  • „Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа“.
  • „Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното“.
  • Томас Карлайл - Уикицитати

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Библиография[редактиране | редактиране на кода]