Томас Малтус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Томас Малтус
Thomas Robert Malthus
английски икономист
Томас Робърт Малтус
Томас Робърт Малтус

Роден
Починал
29 декември 1834 г. (68 г.)
Националност британска
Научна дейност
Област демография, макроикономика
Школа Класическа икономика
Известен с малтузийски модел на растеж
Повлиян Давид Рикардо, Жан Шарл Леонар Симонд де Сисмонди
Повлиял Чарлз Дарвин, Франсис Плас, Гарет Хардин, Джон Мейнард Кейнс, Пиер Франсоа Ферхюлст, Алфред Ръсел Уолъс, Карл Маркс, Мао
Томас Малтус в Общомедия

Томас Робърт Малтус (на английски: Thomas Robert Malthus) е английски икономист и социолог, свещеник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1766 г. в Доркинг, близо до Лондон. Баща му е пламенен якобинец, поддържащ кореспонденция с Русо и Волтер.

Томас Малтус завършва Джезус Колидж на Кеймбриджкия университет през 1788 г. и защитава докторска дисертация по богословие (1793).

През периода 1797-1803 г. е енорийски свещеник в графство Съри. По-късно (1805) става професор в Катедрата по съвременна история и политическа икономия в колежа на Източноиндийската компания в Хейлейбъри, където живее и работи до края на живота си. Томас Малтус умира на 23 декември 1834, Хейлейбъри, Великобритания.

Теория на Малтус[редактиране | редактиране на кода]

През 1798 г. Малтус публикува своето "Есе за законите на населението”. Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му - в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуалност).

Икономическото учение развиващо неговите теории се нарича малтусианство. През XIX век концепциите на Малтус получават широко признание, но по-късно става ясно, че при съставянето им той не взема пред вид техническото и икономическо развитие на човечеството, което позволява не само изхранването на много по-голям брой хора през XX век, отколкото той предсказва, че ще е възможно, но и до икономически просперитет и благоденствие, немислими по негово време.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1798: An Essay on the Principle of Population, as it affects the future improvement of society with remarks on the speculations of Mr. Godwin, M. Condorcet, and other writers.. Публикувана анонимно.
    1803: Второ и силно разширено издание. Посочено е авторството.
  • 1800: The present high price of provisions* 1807. A letter to Samuel Whitbread, Esq. M.P. on his proposed Bill for the Amendment of the Poor Laws. Johnson and Hatchard, London.
  • 1808: Spence on Commerce. Edinburgh Review 11, January, 429–448.
  • 1808: Newneham and others on the state of Ireland. Edinburgh Review 12, July, 336–355.
  • 1809: Newneham on the state of Ireland, Edinburgh Review 14 April, 151–170.
  • 1811: Depreciation of paper currency. Edinburgh Review 17, February, 340–372.
  • 1812: Pamphlets on the bullion question. Edinburgh Review 18, August, 448–470.
  • 1813: A letter to the Rt. Hon. Lord Grenville. Johnson, London.
  • 1814: Observations on the effects of the Corn Laws
  • 1817: Statement respecting the East-India College. Murray, London.
  • 1820: Principles of political economy
  • 1823: статията Population към допълнение на Encyclopædia Britannica
  • 1823: The Measure of Value, stated and illustrated
  • 1823: Tooke – On high and low prices. Quarterly Review, 29 (57), April, 214–239.
  • 1824: Political economy. Quarterly Review 30 (60), January, 297–334.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Статистика“         Портал „Статистика